Читать «Софи» онлайн - страница 145

О, целувката му беше прекрасна… нежна, но изпълнена с настойчивост, която пробуди невероятни чувства в нея. Тялото й се бе сгорещило, сякаш Линдхърст бе запалил в нея огън и я караше да гори на шокиращи и тайни места. Именно той я накара да обвие крака около кръста му, да се притиска и трие в корема му… да търси…макар да не знаеше точно какво.

Никълъс обаче знаеше. Изпъшка с чувството, че ще се пръсне. Мили Боже, имаше ли представа това момиче какво му причиняваше? Да я усеща така плътно притисната към тялото си, обвила стройните си крака около кръста му…

Господ да му е на помощ! Това бе повече, отколкото бе в състояние да понесе. Никога в живота си не бе желал друга жена така силно, както Софи; никога не бе изпитвал подобна необуздана страст. В поведението й нямаше престорена свенливост, стеснение или пресметливост. Беше се отдала свободно и радостно на своите чувства с невинно и пламенно великодушие. Изгубил способността да разсъждава, той се отдаде напълно на целувката.

Софи въздишаше с усещането, че костите й са се размекнали от удоволствие и тялото й приема такава форма, която й позволява да се притисне най-плътно в него. Ох, какъв екстаз! В нея се разпалваха най-странни и объркващи желания и я караха да стене, да се изчервява и да трепери. Въздъхна отново и се вкопчи още по-силно в него. Екстаз, да… чист екстаз.

Никълъс я постави на пода. Когато тя се озова под него, обвила крака около бедрата му, притиснала слабини към издутината в панталоните му, нещо в него като че ли се счупи. Разкъсван от силното си желание, той започна да търка конвулсивно въпросната издутина в нея.

— О, Никълъс — изстена девойката, като се мяташе трескаво.

Влудена от желание, което не разбираше, но искаше отчаяно да облекчи, тя започна да се моли, въпреки че не знаеше за какво. Знаеше само, че ще умре, ако не го получи.

— О, Никълъс, моля те! Никълъс, моля…

Чу се лай и трясък, последван от вик:

— Дяволите да го вземат! — Разнесе се женски писък:

— Бау-бау!

Графът и Софи замръзнаха, а след това се спогледаха ужасени.

— Минг-Минг!

Глава 18

Никълъс спря рязко пред прага на вратата на конюшнята и изруга, щом разбра какво става навън. Лудница. В двора на конюшнята цареше истинска лудница. Софи, която в този момент го догони, уплашено извика.

Сивият жребец на маркиза препускаше из двора, а сребристата му грива и опашка се носеха като призрачна мъгла.

Минг-Минг тичаше след него. Тя лаеше яростно и се опитваше да ухапе жребеца по глезените.

И най-сетне наистина успя да забие малките си зъбки.

Конят изцвили и ритна.

— Минг-Минг отскочи встрани страхливо; истинско чудо беше, че копитата на ядосания жребец не й пръснаха черепа.

— Бау-бау! — изпищя Хелън и се хвърли напред, забравила всичко друго, освен желанието да спаси малката си любимка.

Маркизът седеше насред двора, където бе хвърлен, и поклащаше глава, сякаш се опитваше да дойде на себе си.

— Татко! — извика Никълъс и се спусна към него.