Читать «Софи» онлайн - страница 147

Слугинята пак не се подчини.

Линдхърст поклати глава и насочи вниманието си отново към животните. На устата на коня се бе появила пяна. Изтощен от паника, той се подхлъзна на чакъла и падна напред, върху предните си крака. За огромно облекчение на графа се изправи веднага.

Никълъс се огледа отчаяно и погледът му попадна на захвърлената наблизо пръчка. Спомнил си какво удоволствие бяха доставяли на кучето кратко продължилите им игри на хвърляне на пръчка, той я вдигна и извика:

— Минг-Минг! Тук, момичето ми!

Тя го погледна отново. Никълъс размаха пръчката. Животното излая и размаха опашка. Той извика:

— Донеси, Минг-Минг. Донеси!

И метна пръчката възможно най-далеч от коня.

Кучето замръзна и от муцуната му потекоха лиги. Миг по-късно то се понесе напред. Графът се втурна след него и го хвана в същия миг, в който то се добра до пръчката.

— Бау-бау! О, бедното ми бау-бау! — извика Хелън.

Минг-Минг излая в знак на протест срещу грубото отношение и заби зъби в ръката на графа.

Никълъс едва се сдържа да не убие кучето на място. Може би все пак щеше да направи точно това, ако в този момент Хелън не се бе хвърлила отгоре му, като повтаряше хлипайки:

— О, бау-бау… бау-бау… бау-бау.

Сграбчи пухената бяла пиявица, която се бе впила в ръката му, и я дръпна с всичка сила, без да се интересува, че при това движение зъбите й разкъсаха плътта на Линдхърст.

Докато той стискаше кървящата рана и наблюдаваше с отвращение как Хелън целува олигавената муцуна на Минг-Минг, Софи и маркизът се приближиха. Забеляза, че баща му накуцва с левия крак и се подпира на ръката на Софи, която го мъмреше задето е станал толкова скоро.

Въпреки болката младият мъж се усмихна. Само Софи можеше да се осмели да прави забележка на баща му, а той пък би позволил подобно нещо само на нея. Щом спряха до Никълъс, Хелън се нахвърли върху Софи.

— Ти! Щракна вбесено с пръсти пред лицето и. Глу-па-во… глуу-паво момиче! Ти си виновна за всичко това. — Последваха нови две щраквания. — Дай незабавно обяснение!

Девойката погледна безпомощно към Линдхърст; той й се усмихна в отговор. Но преди да успее да каже нещо в нейна защита, баща му го изпревари:

— Хайде, хайде, Хелън, ще има предостатъчно време да обсъдим този въпрос по-късно, след като се успокоиш.

— Уверявам ви, че съм напълно спокойна — отвърна тя, недоволна от неговата намеса.

— Глупости, момичето ми. Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от чаша бренди. Смея да кажа, че всъщност всички се нуждаем от това. — Поспря, за да се усмихне на Софи. — Ти също, скъпа. Какво ще кажеш да се присъединиш към нас?

— Какво? Лицето на Хелън придоби заплашително пурпурен цвят. — Как смеете да я каните… — отново щракна два пъти към Софи — …да се присъедини към нас? Нужно ли е да напомням коя съм аз?

Графът я изгледа, без дори да си прави труда да прикрие неприязънта си.

— Уверявам те, че сме напълно наясно с положението ти, Хелън. Ти ни го припомняше при всяка възможност.