Читать «Софи» онлайн - страница 148

Тя присви тъмните си очи.

— Така ли? Е, в такъв случай мога да предположа, че поканата е имала за цел да ме обиди.

— Да те обиди? Глупости — възкликна маркизът. Софи е дама както по произход, така и по възпитание. Ако все още не си чула, ще ти кажа, че баща й е барон.

— О! Пълните червени устни на девойката се разтеглиха в престорена усмивка, а погледът й се премести върху Софи. — Кажете ми, госпожице… Бартън, нали така беше?

Софи кимна. Трябваше да й се признае, че изобщо не бе загубила самообладание.

— Да… Бартън.

Хелън изучава известно време лицето й, сякаш опитваше да се сети дали я познава, след това сведе очи и я измери от глава до пети. Междувременно придоби ледено изражение.

„И нищо чудно, като се има предвид как изглежда“ помисли си Никълъс. Не само роклята й беше измачкана, ами косата й бе разпиляна, а устните — подпухнали.

Сигурен, че видът му не е по-добър от нейния, Линдхърст се заоглежда скришом. По дяволите! Сякаш липсата на сако и жилетка не беше достатъчно изобличаваща, ами и ризата му се бе измъкнала.

— Кажете, госпожице Бартън — измърка Хелън. — На кой барон точно сте извънбрачно дете?

Когато видя как любимата му пребледня, изгледа студено Хелън и заяви:

— Мога да ви уверя, милейди, че раждането на госпожица Бартън е законно също като вашето.

— Може би дори по-легитимно — намеси се баща му.

— Какво! — изсъска Хелън и се обърна към него. — Как смеете да намеквате подобно грозно и противно нещо. Вие, сър, сте още по-малко джентълмен дори от вашия… — посочи гневно към Никълъс — …от вашия син, който харесва леки жени.

Въпреки гнева си младият мъж се изпълни със съжаление към момичето, когато видя изражението на баща си. Ако този поглед бе насочен към него, щеше да се метне начаса на коня си и да го пришпори към Лондон. Честно казано, предпочиташе да си има работа с дявола, но не и с маркиза, когато се намираше в подобно състояние.

— Освен ако не желаете да продължите този разговор, чийто завършек, уверявам ви, няма да ви допадне, предлагам да се приберете в стаята си и да се успокоите.

Въпреки мекия тон в гласа му ясно се долавяше заплаха.

Хелън обаче бе или много глупава, за да я долови, или прекалено арогантна, за да й обърне внимание. Изгледа го с презрение и се сопна:

— А аз ви уверявам, че както моето раждане, така и моралът на родителите ми са безупречни… нещо, което не може да се каже за всички хора.

И погледна многозначително към Софи.

— Толкова ли сте сигурна? — попита маркизът.

— Абсолютно.

— В такъв случай не бихте имали нищо против, ако попитам кога сте родена?

— Разбира се. Родена съм на 23 септември 1789 година.

— А родителите ви са женени… от кога?

— Около година по-рано, предполагам. — Сви рамене. Никога не съм се сещала да попитам.

— В такъв случай предлагам да го направите.

— Защо ще го правя… — Очите й се разшириха, тъй като внезапно проумя за какво става дума. Трябва да й се признае обаче, че тя възвърна моментално самообладание и заяви: — Дори да се окаже, че съм се родила шест месеца след сватбата, какво значение има това? То само доказва, че родителите ми са се обичали прекалено много, за да чакат изричането на брачния обет. Неспособността ви да разберете такава любов, милорд, не я прави грешна.