Читать «Софи» онлайн - страница 12

За момент се замисли дали вечно облечената по последна мода госпожица Барингтън ще я хареса. След това поклати глава и насочи вниманието си към шалчето.

— Може би за случая ще е по-подходящо нещо не толкова… ъъъ… ярко, Джордж — отвърна той, като оглеждаше с чувство на безсилие поредното смачкано шалче. — Не бих искал госпожица Барингтън да помисли, че внезапно ме е обзела суета.

Джордж се изсмя.

— Можете да си сложите руж на бузите и десетина изкуствени бенки по лицето, милорд, и пак всеки ще си мисли, че сте галантен. Вие имате предостатъчно качества, така че винаги ще бъдете оценяван по достойнство.

Сега беше ред на Никълъс да се засмее.

— Думи на добър и верен служител. Напомни ми да ти увелича заплатата.

— Винаги сте били много щедър, милорд — отговори камериерът и тръгна към гардероба в другия край на стаята. — И ако мога да си позволя да изказвам мнение, госпожица Барингтън е невероятна късметлийка, щом ще се жените за нея.

Никълъс изтрезня моментално.

— Тя все още не е приела предложението ми.

— Ще го приеме. Вие сте един от най-благородните джентълмени в Англия. Как би могла да ви откаже?

„Как наистина?“ — запита се младият мъж, като захвърли смачканото шалче в купчината при другите. Името, което й предлагаше, беше древно и уважавано. Колкото до богатството, то беше едно от най-големите в страната. Благодарение на всичко това можеше да избира сред най-доброто, което се предлагаше на брачния пазар този сезон.

И той се беше спрял на госпожица Барингтън.

Като се усмихваше, очарован от избора си, графът пое ново шалче и го уви около яката си. Красивата, млада София Барингтън. Тя нямаше нищо общо с това, което бе имал предвид, когато бе решил да си вземе съпруга. Нещо повече, беше пълна противоположност на жената, която си бе представял.

През януари бе навършил двайсет и осем години и най-после бе отстъпил пред майка си и се бе съгласил да се ожени. Разбира се, майка му в действителност нямаше нищо общо с решението му, но бе предпочел да я накара да мисли, че е точно така. Истината бе съвсем друга. Отдавна си бе обещал, че ако до навършването на двайсет и осем години не се е влюбил, ще дойде в Лондон и просто ще си избере някоя подходяща за тази цел госпожица.

На устните му се появи усмивка. Това не бе точната дума за типа съпруга, която бе имал предвид. Под „госпожица“ най-често се разбираше някое съвсем младо момиче, а той бе искал по-зряла жена. Жена, която да бъде не само добра, любяща майка на децата му, а и достатъчно мъдра, за да наглежда заедно с него обширните им имения.

Поради тази причина бе решил да я избере измежду госпожиците, които имаха вече актив от няколко сезона, тоест на двайсет и две-двайсет и три години, надраскали глупостта, обсебила изцяло по-младите от тях.

Беше си търсил разумна съпруга.

А ето, че сега възнамеряваше да се ожени за седемнайсетгодишно момиче, с пълна с глупости глава, красиво като богиня. Наистина странен избор за мъж, който подбираше любовниците си по-скоро според ума, отколкото според вида.