Читать «Софи» онлайн - страница 13

Спря насред възела, изумен от собствената си лудост. Не можеше да каже какво точно бе породило тази промяна. Така и той се бе включил в бясната надпревара за госпожица Барингтън и желанието му да спечели наградата — нейната ръка — се бе превърнало в мания.

Може би именно амбициозната му природа, която се стремеше да побеждава винаги, го караше да прави всичко това. Или здраво насаденото убеждение, че като наследник на богатия и разполагащ с голяма власт маркиз Бересфорд имаше право на най-доброто от всичко. Следователно не беше ли най-естествено да пожелае да има най-прекрасното, което се предлагаше на брачния пазар през този сезон?

Въздъхна объркано, изви плата в ръцете си и прокара противоположния край през така получената примка. Може би причината не беше нито една от гореизброените. Може би просто се бе поддал на така наречената „треска Барингтън“, на опияняващия делириум, повалил всички мъже от висшето общество на възраст между дванайсет и сто години. Каквато и да бе тя, резултатът бе ясен: той желаеше госпожица Барингтън.

И възнамеряваше да я има.

Подръпна вече готовия възел малко вляво. Наистина, не я обичаше, но я харесваше. Тя беше приятна, очарователна и весела. Да, беше изключително весела. Какво от това тогава, че разговорите им се ограничаваха до безсмислени шегички? Отдавна бе приел, че тя е едно от онези красиви, но не особено умни създания, за които мъжете се женеха, за да ги показват. А колко много имаше да показва с нея той!

С гъстите си златни къдрици, нежните сиви очи и стройната фигура, тя беше жена, която всички мъже желаеха и на която другите жени завиждаха. Несъмнено щеше да го дари с красиви деца, чието създаване щеше да бъде за него едно от най-големите удоволствия.

Както винаги, когато в главата му се появеше мисълта да люби госпожица Барингтън, слабините му пламнаха и той отново смачка възела, който току-що бе направил. Ах, това бяха опасни мисли. Трябваше да се пази непрестанно от тях в нейно присъствие, като се имаше предвид какви тесни бричове се носеха напоследък.

Добре. Просто докато се оженят, трябваше да внимава и да се съсредоточи върху другите й по-безопасни предимства. Никълъс махна шалчето, което току-що бе съсипал в пристъп на сладострастие, и посегна към следващото, осмо за тази сутрин.

Другите й предимства. Хмм. Ами, със своя чар и безупречни маниери щеше да бъде съвършена домакиня на приемите му. А що се отнасяше до приемите, тя имаше предимството, че бе приета сред най-добрите кръгове… въпреки факта, че баща й се бе занимавал с търговия. Търговец на платове, ако не го лъжеше паметта.

Челото му се набърчи леко при тази мисъл. Не можеше да си обясни как така майка й, дъщеря на граф и най-голямата красавица на своето време, е могла да се омъжи толкова несполучливо. Наистина. Уолтър Барингтън е бил изключително енергичен и богат човек, но все пак нямаше благороден произход и следователно не беше подходящ…