Читать «Софи» онлайн - страница 11

— Кредит, който се надяваше да накараш да плати моят съпруг — сопна се Софи.

Вуйна й цъкна с език и се потупа по коляното.

— О, скъпа, не трябва да мислиш така за Еди. Той направи нужното, за да подсигури бъдещето ти. А то ще бъде осигурено, ако се омъжиш за Линдхърст.

— Така ли? А какво ще стане като открие измамата ви? — попита тя. — Дори аз знам, че уговорките се правят и зестрите се плащат преди венчавката.

Едгар студено я изгледа.

— Вече му казах, че синът на нашия адвокат е бил ранен в Александрия и той е заминал там, за да го доведе у дома. Естествено, не се очаква да се върне в близките няколко месеца. — Изсмя се. — Когато негово височество научи, че всъщност няма никакъв адвокат, вече ще сте се оженили и ще сте прекарали първата си брачна нощ. Човек с неговата гордост няма да рискува и да даде да се разбере, че е бил направен на глупак.

— Възможно е — прошепна съкрушено девойката, почувствала безкрайна умора. — Но несъмнено ще ме намрази и ще се постарае да направи живота ми нещастен.

— Братовчедке… — Младият мъж имаше почти разкаян вид, когато посегна към дланта й. Тя рязко я отдръпна, скръсти ръце пред гърдите си и впери в лицето му поглед, който показваше ясно колко наранена и предадена се чувства. Едгар отпусна с въздишка длани в скута си. — Виж, Софи. Осъзнавам, че отначало няма да ти бъде лесно. И съжалявам за това. Наистина съжалявам. Но съм сигурен, че той ще го преживее и ще ти прости, щом му родиш наследник.

— Ами ако не успея да зачена преди да е научил истината? Какво ще стане тогава? Съмнявам се, че ще потърси леглото на жена, която ненавижда.

Това нейният глас ли беше, толкова слаб и изпълнен със страдание?

— Е, в такъв случай не ни остава друго, освен да се надяваме, че похотливостта му ще се окаже по-силна от гордостта.

Девойката потръпна при мисълта, че ще трябва да изтърпи похотливостта на Линдхърст. Но какъв избор имаше?

Или Линдхърст, или затвора.

От гърдите й се изтръгна пораженческо ридание. Какъв избор имаше наистина?

Глава 2

— Тези, милорд?

Лорд Никълъс Съмървил, граф Линдхърст захвърли шалчето и се обърна с гръб към огледалото, за да огледа високите кожени ботуши, които слугата бе донесъл да му покаже. Присви критично очи и заоглежда бляскавите им контури, търсейки някакъв недостатък. Тъй като не откри нищо, кимна едва забележимо и отново се зае с шалчето си.

За разлика от повечето сутрини, когато го правеше с безгрижна лекота, днес парчето плат отказваше да бъде завързано на симетричен възел и това обясняваше непрекъснато увеличаващата се купчина смачкан муселин в краката му. А и тази сутрин не можеше да се сравни с предишните. Тя беше по-различна. Специална.

Днес щеше да направи предложение на несравнимата госпожица Барингтън.

И това означаваше, че външността му трябваше да бъде безупречна. Той взе ново шалче и отново се съсредоточи върху задачата да го завърже безупречно.

— Милорд? Така става ли?

Пръстите на Никълъс се плъзнаха и смачкаха колосаната материя. Като проклинаше несръчността си, младият мъж вдигна поглед към прислужника, който стоеше, хванал модерната червена жилетка, която му бе подарил за рождения ден брат му Куентин.