Читать «Софи» онлайн - страница 127

Фанси кимна.

— Много слугинки… прислужници са се хвърляли на врата му през годините. Но негово височество им обяснява учтиво, че не ляга с жени, към коит’… които не изпитва чувства, и ги уважава прекалено, за да се отнася към тях като към курви. Той, разбира съ… разбира се, не казва курви. Прекалено е учтив, за да използва такъв език.

Софи се чувстваше като най-голямата глупачка на света. Какво си мислеше? Разбира се, че Линдхърст нямаше вземане-даване със слугините. Той беше прекрасен, почтен човек… изключителен кавалер. Недопустимо бе да предполага, че може да е от онези мъже, които използват жените за някоя игра на… маргаритки от време на време.

Трите дълго кърпиха в мълчание. Софи напразно се опитваше да забрави за Никълъс. Непрестанно се чудеше какви са отношенията му с госпожица Хелън. Наистина ли бе увлечен по нея, както й се струваше, или Фанси имаше право да твърди противното?

Крадешком хвърли поглед към камериерката. Категоричността, с която бе отрекла възможността за романтично развитие на нещата, подсказваше, че знае нещо. Възможно ли бе да е чула или видяла нещо, което я правеше така уверена. Не смееше да попита.

След цяла вечност, както й се стори, когато вече не можеше да понася напрежението, тя се изкашля и рече:

— Фанси? Какво те кара да мислиш, че негово височество не изпитва чувства към лейди Хелън.

Фанси сви рамене.

— Той е истински джентълмен.

Софи смръщи чело, озадачена от отговора.

— Моля?

— Той е истински джентълмен. — Камериерката спря, докато вдене иглата, и додаде: — Един мъж, дори да е най… да е най-големият джентълмен на света, не може да не гледа неджентълменски към жената, към коят’… към която има чувства. Разбираш ли какво искам да кажа?

Софи се замисли за момент, спомни си насочените към нея гладни погледи на джентълмените от висшето общество и кимна.

— Ако питате мен, по-добре й, чи негово височество не я ’аресва — изписука Панси, докато опъваше върху дървената гъба чорапа, който щеше да замрежва.

— Защо?

О, проклятие! Ето, че пак насърчаваше разговора, който всъщност би трябвало да прекрати.

— Защот’ кат’ са ожени за нея, всички ний шъ трябва да си търсим нови места. Нито един от нас не я иска за господарка.

— Особено готвачката — добави Фанси. Панси се изкиска.

— Боже, Софи! Трябваше да видиш к’ва буря настана в кухнята, когат’ лейди ’Елън каза на готвачката, чи ши трябва да приготвя китайска храна за него. То идвало чак от Китай, знаеш ли, и можело да яде само китайска храна. Поне тъй твърди лейди ’Елън. Помислих, че готвачката шъ си изплюй стомаха, когат’ чу туй.

— Можеш ли да си представиш? — изсумтя възмутено Фанси. — Кой по…

— Фанси…

Камериерката я погледна виновно.

— Извинявай. Знам, дамите не сумтят. — Поклати глава. — И въпреки това съ… се шокирах, когато разбрах, че кучето било от Китай. Може ли човек, който е с всичкия си… ъъъ, кой би донесъл чак оттам нещо толкова грозно?

— Минг-Минг не е донесена — отвърна Софи и отряза конеца, тъй като привърши с пришиването на дантелата. — Тя била подарена на краля от някакъв китайски пратеник, посетил двореца миналата година.