Читать «Софи» онлайн - страница 129

— Лейди Хелън — потвърди личната камериерка. — Наблюдавала е елегантното ти поведение, когато е посетила маркизата в болничната й стая, и сега е решила, че само ти си достойна да се грижиш за Минг-Минг, докато тя си пие чая в Хенингтън Хаус.

— Боже! Как съ радвам, чи не съм елегантна — промърмори Панси.

В този момент на Софи също й се искаше да не е елегантна. Като се молеше това да е някаква неприятна грешка, тя отвърна:

— Но нейно височество взема навсякъде Минг-Минг със себе си. Не може ли да я заведе и в Хенингтън?

Госпожица Стюарт поклати глава.

— Както изглежда, при последното посещение на лейди Хелън е възникнал инцидент между Минг-Минг и ловната хрътка на лорд Хенингтън. Поради това негово височество е помолил Минг-Минг да остане в Хоксбъри.

— О! — Софи погледна печално към своите приятелки, които се взряха на свой ред в нея с безгранична симпатия. — Ами нейната камериерка? Мадмоазел Лоринг несъмнено ще бъде много по-подходяща за изпълнението на тази задача от мен. Поне Минг-Минг я познава.

Госпожица Стюарт поклати отново глава.

— Тя трябва да придружи своята господарка до Хенингтън.

— Но майка й…

— Има пристъп на мигрена. А маркизът и лорд Линдхърст са в Ескетър по работа. — Личната камериерка сви рамене. — Е, както виждаш, оставаш единствено ти.

Наистина го виждаше, както виждаше също, че няма друг избор, освен да играе ролята на бавачка на капризното животно, ако желае да запази новия си пост. Мисълта да се завърне към позицията на момиче за всичко бе достатъчна, за да я накара да попита:

— Кога би искала да ме види нейно височество?

— След четвърт час. Ще трябва да я намериш в синята гостна, за да ти предаде Минг-Минг и да те инструктира как да се грижиш за нея. — Очевидно видът на Софи бе толкова нещастен, защото госпожица Стюарт внезапно добави с виновно изражение: — Съжалявам, скъпа. Наистина съжалявам. Знам, че това куче е истинско изпитание, но все пак ще се грижиш за него само няколко часа.

— Да. Само няколко часа. Сигурна съм, че мога да издържа за толкова време животното — прошепна девойката и погледна първо към Фанси, а после — към Панси, търсейки потвърждение на тази мисъл в очите им.

Но в погледа и на двете прочете само съмнение.

— И при никакви обстоятелства не трябва да извеждаш Минг-Минг в градината. Тези ужасни алеи, посипани с пясък и чакъл, увреждат крачетата й. Правят ги невъзможно груби — продължаваше лейди Хелън, като се наслаждаваше в огледалото на картината, която представляваха заедно с нейния домашен любимец.

Софи кимна. Едва се сдържаше да не се изсмее. Куче и момиче носеха еднакви бонета — скъпи, алени бонета от кадифе, с избродирани с перли краища и с бели щраусови пера. И докато това творение изглеждаше наистина елегантно на главата на нейно височество, то само подчертаваше още повече горгонската грозота на широката, сплескана муцуна на животното… факт, който неговата господарка очевидно не забелязваше.

И наистина на красивото й лице бе изписано истинско блаженство, когато се притисна в ужасната муцунка на кучето и започна да говори: