Читать «Софи» онлайн - страница 128

Панси вдигна поглед и се намръщи.

— Ако то е било подарено на краля, как се е озовало при лейди Елън?

— Ти би ли държала в дома си куче-плъх, ако някой ти го подари? — намеси се Фанси.

Софи се усмихна.

— Кралят подарил животното на лорд Уиндфорд като награда, задето превел някакви китайски документи на английски. Лорд Уиндфорд на свой ред го дал на дъщеря си.

— Мислите ли, че именно защото кралят го е подарил, то лае и се напикава всеки път, когато се изплаши?

— Да цапа, Фанси. Не трябва да се използват думи като… — Софи махна безпомощно с ръка, неспособна да ги повтори. — Е, знаеш коя дума имам предвид. Освен това „когато се превъзбуди“ звучи по-добре от „когато се изплаши“. И моля те, свикни да говориш за Минг-Минг само като за куче. Потрепервам, щом си помисля какво би могла да направи лейди Хелън, ако чуе как говориш за скъпото й животно като за куче-плъх или… — Премести поглед към своята съквартирантка. — Или пък като за „това“.

— Е, ама то наистина ни ми прилича на нито едно от кучетата, коит’ съм виждала — прошепна Панси. — Не ми мяза и на плъх, само дето има къси крака. — Поклати глава. — Плъховете имат заострени муцунки. Неговата е сплескана, сякаш е притискана с най-тежката ютия.

— Или е прекарана през пресата за изцеждане на прането — додаде Фанси.

Трите жени се спогледаха и избухнаха в смях. Кучето на гостенката наистина беше ужас и изпитание за прислугата… както впрочем и самата тя. Всъщност и господарката, и нейното животно изглежда мразеха всички в Хоксбъри, с изключение на семейство Съмървил, разбира се, и се отнасяха по един и същи начин към тях.

Панси започна да обяснява:

— Виждали ли сте го как съ държи край лорд Линдхърст? Човек шъ рече, че господарят е жребец, а то е разгонена кучка, тъй скимти и съ отърква в крака му.

Фанси се изкиска:

— Бедният ни господар! Представяте ли си брачната му… — Отново се засмя. — Първата му брачна нощ, когато се ожени за лейди Хелън? Обзалагам се на десет лири срещу едно пени, че тя ще настои проклетият… ъъъ, ужасният звяр да спи с тях.

При тези думи Софи се убоде с иглата, защото много ясно си представи сцената. Картината как лейди Хелън с булчински букет от маргаритки в ръце изпълнява съпружеския си дълг към Линдхърст, я прободе в сърцето.

— Да, да, точно тъй шъ стане — кискаше се Панси, а страните й бяха порозовели. — Лейди ’Елън шъ лежи като дърво, и с печална физиономия, докат’ негово височество се опитва да опази от това мъжествените си части.

— Панси! — възкликна Софи.

В това време приятелките й се заляха от умопомрачителен смях. Готвеше се да им изнесе лекция за това колко е неприлично да се споменават неподлежащите на споменаване части на Линдхърст, когато вратата се отвори.

Беше госпожица Стюарт и изглеждаше необичайно измъчена.

— А, Боже. Ти си била тук, Софи — възкликна тя. — Лейди Хелън има нужда от твоето присъствие.

— Лейди Хелън ли? — повтори девойката и се намръщи.

Какво можеше да иска нейно височество от нея? Тя мислеше, че гостенката дори не я бе забелязала, камо ли да знае името й.