Читать «Софи» онлайн - страница 126

— Да помислиш.

— Да помислиш. Щеше да помислиш, че това куче-плъх й беше… й е любовник, ако бе видяла как го прегръща и целува… целува го по мръсната муцуна и издава онези странни звуци… неприятни звуци, когато го целува.

— Не! — Панси вдигна очи от чорапа, който кърпеше. На лицето й бе изобразен ужас. — Не може да го целува наистина по муцуната!

Като повечето слуги и тя не беше убедена, че странно изглеждащото животинче на лейди Хелън е куче. Затова винаги, когато споменеше за него, използваше „то“ или „това“.

Фанси кимна.

— Право по муцуната, ей-така. — И демонстрира целувка, придружена от звучни, влажни мляскащи звуци. — И на всичкото отгоре не му избърсва първо муцуната. Целува го направо.

Двете слушателки усетиха, че им се гади.

— Боже! — възкликна Панси. — Надявам се, че ще си измива лицето, преди да целува негово височество. Пфу!

Ръката на Софи замръзна във въздуха; порази я мисълта, че Линдхърст може да целуне лейди Хелън… или някоя друга, освен нея.

Фанси повдигна рамо.

— Аз не бих се тревожила заради негово височество. Съмнявам се, че са правили цуни-гуни.

— Много по-любезно би било да се каже „разменили нежности“, Фанси, отколкото „правили цуни-гуни“. — Макар да знаеше, че не би трябвало да насърчава подобни приказки и дори може би бе добре да смъмри приятелките си заради тях, Софи не се сдържа и попита: — Кое те кара да мислиш, че негово височество не е целувал лейди Хелън? Тя е прекрасна и той изглежда запленен от нея.

И това бе вярно, колкото и болезнено да й беше да го признае. Нейно височество беше красавица и Линдхърст очевидно ценеше безкрайно този факт. През последните дни той почти не се бе отделял от нея и Софи се чувстваше много нещастна.

— Запленен от нея ли? — рече Фанси. — Става ясно колко познаваш негово височество.

— О? И кое, ако смея да попитам, те прави такъв авторитет във връзка с неговата особа?

В същия момент я обзе ужасяващо предположение. Възможно ли бе той и Фанси…

Камериерката се намръщи и отвърна:

— Мислиш, че аз и негово височество…

Не довърши мисълта си и заклати глава. Панси също поклати глава.

— Фанси… и лорд Линдхърст?

Двете жени се спогледаха невярващо, а след това отметнаха глави и избухнаха в смях.

Софи местеше погледа си от едната към другата и сърдито изрече:

— Не виждам кое е толкова смешно. Не е нещо нечувано благородник да има вземане-даване със своите слугини.

— Нечувано е, ако благородникът, за когот’ говорим, е лорд Линдхърст. Само мисълта…

Фанси започна да се смее отново.

— Когото. Не трябва да изпускаш „о“-то в края — солна се Софи. — И не виждам нищо абсурдно в това негово височество да завърти главата на някоя от прислужниците. Ако не си забелязала, да ти кажа, че той е очарователен и красив мъж.

Съжали за думите си, но вече бе късно. Още няколко подобни забележки и всички щяха да разберат за чувствата й към него.

— О, не може да съ каже, чи ни им е завъртвал главите — отбеляза Панси.