Читать «Софи» онлайн - страница 114

О, притесняваше я не самото четене. Тя имаше опит в това отношение и не се смущаваше да се проявява пред други хора. Не, тревогите й идваха от факта, че нейно височество проявяваше прекалено голямо любопитство към нея самата. Нямаше представа какво точно бе породило този внезапен интерес. Знаеше само, че в повечето случаи избраният материал за четене се озоваваше върху масата, докато маркизата я подлагаше на кръстосан разпит за най-малките подробности от живота й.

Разбира се, девойката нямаше друг избор, освен да сподели малко информация за самата себе си и своето някога издигнато положение в обществото. Поради този факт се стараеше да избягва въпросите. Лейди Бересфорд обаче беше хитра и някак си все успяваше да й развърже езика. И така най-често младата жена казваше подробности, които се опитваше да скрие. Тази ситуация бе смущаваща.

Младата жена вдигна полите си и тръгна отново. При това движение тя сведе поглед към безупречно изгладения муселин на сини клончета в ръката си.

Едно от най-хубавите неща в новото й положение беше, че то изискваше да се облича по начин, достоен за очите на семейство Съмървил. Това означаваше, че сега носеше една от скромните, но доста прилични рокли, осигурявани за всички прислужници, които пряко се грижеха за членовете му. А тя наистина се грижеше за всички, с изключение за единствения, когото отчаяно желаеше да види.

Линдхърст.

Откакто бе станала свидетел на вежливата му толерантност към липсата на маниери и несръчността на госпожица Мейхю и очарователната галантност, с която бе утешавал Фанси, тя бе започнала да изпитва чувства към него, странно напомнящи на ученическо увлечение. Човекът, когото бе видяла в неделя, нямаше нищо общо с непоносимия аристократ, който бе отблъснала. Ако не беше видяла с очите си, че е наистина той, щеше да го вземе за някой напълно непознат.

Изключително вълнуващ и интригуващ непознат.

Неустоимо красив непознат.

Линдхърст? Красив? Софи смаяна поклати глава, мина покрай последните черешови дървета и тръгна по арковидния мост от седемнайсети век. Последното, на което бе очаквала да започне да се възхищава у негово височество, бе видът му. И въпреки това, докато го бе наблюдавала как се усмихва на Фанси и се опитва да я отвлече от скръбните мисли, тя бе открила неочаквана красота в лицето му.

Той определено не беше красив в общоприетия смисъл на думата, не като Джулиан и Куентин с тяхната ангелска хубост. Не. Неговата красота се криеше в топлата му усмивка, в интелигентния поглед и загриженото изражение. Колкото до самите черти, те бяха грубо изсечена версия на прекрасно изваяното лице на брат му.

Челюстта му бе по-четвъртита, отколкото на Куентин, скулите — по-високи, а носът — малко по-орлов. Колкото до устата… Софи не можеше да се сдържи и да не се усмихне от възхищение. Макар устата му да приличаше на тази на брат му и да имаше чувствена форма, пълните му устни бяха по-скоро твърди и решителни, отколкото меки и леко нацупени. Когато към това се прибавеха гъстите, прави вежди, получилата бронзов загар от слънцето кожа и, разбира се, прекрасните тъмни очи, дори тя, жената с най-изтънчен вкус, трябваше да признае, че негово височество притежаваше една дръзка, по мъжки агресивна привлекателност.