Читать «Софи» онлайн - страница 113

Заекването й бе изчезнало почти напълно.

Никълъс кимна на двете си събеседнички, скочи на крака и се присъедини към групичката на преследвачите. Изравни се с баща си и извика:

— Какво се е случило?

Маркизът си пое няколко пъти дъх, преди да отговори:

— Не съм виждал по-особено нещо. Госпожица Мейхю се бе изправила за молитва и изведнъж роклята й се разпадна по шевовете. Двамата с Бръмбли са сигурни, че това е знак за гнева на бога на рибите или някаква подобна лудост. — Маркизът се изсмя. — Кой знае? Може би в брътвежа за някакъв бог на рибите все пак има нещо. Не мога да си представя какво друго би направили това с роклята на момичето.

Какво наистина? Младият мъж премести поглед от баща си към госпожица Мейхю, която крещеше към мястото, където се намираше в момента Софи, нещо за някакво боне, носещо късмет при риболов. От лявата й страна стоеше друга жена. Как й беше името? Роуз? Дейзи? Не, Панси. Тя носеше друго от нейните бонета. И двете бяха притиснали длани към устите си, сякаш от ужас.

Линдхърст се усмихна. Какво ли ставаше наистина.

Глава 15

Беше слънчев ден, освежаван от уханен ветрец, един от онези редки, съвършени дни, които изпълват с блаженство сърцето и карат човек да се радва, че е жив. Софи се усмихна от удоволствие и спря пред портата към градината, като се наслаждаваше на великолепието наоколо.

Изрисувана с богатата, ярка палитра на пролетта и сякаш варосана от следобедното слънце, градината на имението Хоксбъри създаваше безкрайна панорама от достойна за сънищата красота. Пред нея се издигаше стена от череши, сплели клони в арки от деликатна розова дантела. Вляво се простираше обагрена в розово горичка; вдясно — ниско разположена градина, пълна с лалета и незабравки. Чудесата се редуваха едно след друго, докъдето стигаше погледът.

Сигурна, че райските градини не биха могли да бъдат по-хубави, младата жена тръгна по оградената с черешови дървета алея към къщите в далечината. Лейди Бересфорд бе изявила желание за някакъв особен вид ягоди, наречени „Насладата на Франческа“, и я бяха изпратили за тях.

Разбира се, Софи бе изключително доволна от тази задача, тъй като й позволяваше не само да се разходи из градината; тя й осигуряваше няколко свободни мига, в които да поразмишлява върху любопитния обрат, който бе приел животът й от неделя. Нямаше представа къде точно щеше да я заведе той, но където и да беше, щеше да бъде значително по-добре от сегашното положение.

Девойката се замисли върху своите задължения. Макар никой да не бе споменавал за промяна в положението й, напоследък времето й преминаваше предимно в изпълнението на задачи, специфични за личната камериерка, с които госпожица Стюарт вече не бе в състояние да се справя.

Тя кърпеше и поддържаше гардероба на нейно височество, носеше лекове от килера, избираше книги от библиотеката, поднасяше освежителни напитки и сладкиши на маркиза, когато отиваше да посети своята съпруга, и изпълняваше десетки други дребни неща, осигуряващи комфорта на лейди Бересфорд. Новата работа изпълваше Софи със задоволство, но тя определено мразеше едно от нещата, които й се налагаше да прави: да чете на глас.