Читать «Софи» онлайн - страница 111

Ако не бе седнал, Никълъс щеше да падне от учудване. Последното, което бе очаквал от Софи, бе съгласие с думите му. Объркан, той пусна раменете на камериерката и погледна крадешком към девойката.

Тя продължаваше да го съзерцава, но по един по-скоро замислен и доста тъжен начин. Младият мъж би могъл да си помисли, че се е разкаяла. Но, разбира се, повърхностната госпожица Барингтън беше неспособна на подобни благородни емоции…

Наистина ли е неспособна? Объркан, графът извърна очи.

— Защо ти пука к’во мисля или чувствам, госпожице Навирен нос? — рече Фанси, като се изсекна с ураганна сила. — Ти ни мъ харесваш и никога не си опитвала да го скриеш.

Настана кратко мълчание, след което Софи въздъхна.

— Имаш право. Аз не те харесвам така, както и ти не харесваш мен, нито пък сега се опитвам да покажа нещо друго. Съгласна съм с негово височество, тъй като всичко казано от него е вярно.

Камериерката подсмръкна.

— Как не. Остава да ми кажеш, чи ни си съгласна и с туй, коет’ Чарли наговори за мен.

— Ами, действително не съм съгласна.

— За малко да ти повярвам.

Линдхърст чу шепота на трева и лекото шумолене на муселин, тъй като Софи се приближи още повече до мястото, където той стоеше с камериерката.

— Виж, Фанси. Признавам, че не бях сърдечна с теб, но същото може да се каже и за теб. Ти се държиш зле с мен от мига, в който се запознахме. Не бяха минали и пет минути, откакто пристигнах в Хоксбъри, и ти започна да се заяждаш с мен.

— Защот’ ти мъ гледаше така отвисоко, сякаш аз не бях нищо повече от вчерашна помия.

— Точно така ме гледаше и ти — заяви помирително Софи.

— Туй са глупости! Не съм аз таз, дет започна първа. — Фанси се извъртя и насочи обвинително показалец към своята съперница. — Ти започна. Ти и твоето държание, с коет’ държеше да ни напомняш непрекъснато, чи си баронска щерка. И изобщо не ни разправяй, чи ни си съ държала тъй. Сама го знайш!

— Никога не съм твърдяла, че не съм се държала така. И, признавам, това допринесе в голяма степен за затвърждаване на глупавата неприязън помежду ни. Но пак повтарям — твоето, а не моето държание запали искрите на тази вражда.

— Ха! Туй доказва, чи лъжеш, тъй кат’ аз не съ правя на такваз или онакваз.

— Така ли?

— Така! Ти си таз’, дет’ все съ разхожда с вид на кралица и съ държи тъй, сякаш е нещо много повече от нас.

— А как тогава ще наречеш вечния си стремеж да ме поучаваш и да парадираш с по-високото си положение и слугински умения? Ами осмиванията, ами това, че никога не изпускаш възможността да кажеш на колкото се може повече хора колко съм глупава и безполезна? Би ли ми обяснила какво означава това, ако не стремеж да покажеш колко си по-добра от мен?

Фанси повдигна рамо.

— Нима ти пука к’во мисли или казва такваз кат’ мен? Ти си дама, а аз съм само една камериерка. Никой не ми обръща внимание.

Никълъс погледна крадешком към Софи, заинтригуван от реакцията й. Макар да не му се искаше да признае, намираше, че се справя по достоен за възхищение начин с враждебността на камериерката. Хубава работа. Той да се възхищава на госпожица Барингтън за нещо друго, освен за външността. Изумително.