Читать «Софи» онлайн - страница 106

Никълъс се изпълни с възхищение към смелостта му, тъй като той беше още почти момче. Очевидно защитаваше камериерката от физически зрелия Чарлз и това го представяше като достоен за похвала и същевременно — безразсъден кавалер.

Линдхърст спря току пред тях и извика:

— Чарлз! Терънс!

И двамата се обърнаха щом чуха гласа му, прошепнаха „милорд“ и се поклониха вдървено. Другите лакей и камериерът побързаха направят същото, докато Софи се взираше в проснатата на земята Фанси.

Графът едва се сдържа да не се нахвърли върху Чарлз. Щракна с пръсти към другите слуги. Разбрали, че са свободни, те забързаха към църквата; очевидно изпитваха облекчение.

Щом се отдалечиха, Никълъс впери неумолим поглед в обекта на своя гняв и процеди:

— Аз съм много толерантен човек, но и моето търпение има граници. Ти, Чарлз, престъпи тези граници с неджентълменското си поведение.

— Неджентълменско поведение ли? — повтори лакеят изненадан. — Извинете ме, милорд, но нямам представа за какво говорите.

Този човек явно смяташе малтретирането на жени за нещо напълно нормално и това вбеси окончателно неговия господар. Той изръмжа, треперейки от усилието, което му струваше сдържането на гнева.

— В такъв случай, Дибс, знай, че не мога и няма да търпя присъствието на човек, който удря жени. Тъй като ти се показа точно като такъв, аз те освобождавам от твоите задължения. Върни се незабавно в Хоксбъри и си събери багажа. Искам да си си тръгнал, като се върна от църква.

На Чарлз му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае думите му. Присви очи и рече:

— Моля за извинение, милорд, но аз съм на служба при вашия баща, не при вас. И именно той, а не вие, може да реши дали трябва да бъда уволнен.

Тонът му показваше, че очаква друго решение от страна на маркиза.

Линдхърст го изгледа студено, а след това кимна отривисто.

— Както желаеш. Ще обсъдим този въпрос с баща ми след службата.

Очите на лакея светнаха. Той наклони победоносно глава в знак на съгласие и прошепна:

— Благодаря ви, милорд. Ако не желаете нищо друго, моля да бъда извинен.

— Ама, разбира се.

Лакеят се поклони официално и тръгна. Едва бе направил няколко крачки, когато Никълъс го повика:

— Чарлз?

Той спря, но не се обърна.

— Милорд?

— Преди да си се отдалечил, ми се струва, че е най-справедливо да те предупредя за непоносимостта на баща ми към тези, които удрят жени.

Този път лакеят се обърна и устните му се разтегнаха в самодоволна усмивка.

— Благодаря ви, милорд, но съм сигурен, че възгледите му ще се смекчат, щом научи за недопустимото поведение на Фанси. Баща ви е разумен човек.

Графът не обърна внимание на хапливия намек, скрит зад забележката.

— Радвам се, че мислиш така, но се съмнявам, че прислужникът, когото уволни миналата година, ще се съгласи с теб.

Чарлз сви рамене.

— Сигурен съм, че ще прецени нещата другояче, щом чуе това, което имам да кажа в моя защита. Ако ли не… — и отново сви рамене. — Какво мога да изгубя, ако опитам?

— Може би препитанието си.

Дибс пак повдигна рамене.

Лесно ще си намеря друго място.

— Казах препитанието, не мястото — изрече с усмивка. Виждаш ли, Чарлз, баща ми не само уволни прислужника; той се погрижи да не го приемат в нито един уважаван дом в Англия. Както чух, нещастникът работел в една от най-ъъъ… неприветливите кръчми край пристанището. Казват, че започнал да пие, за да облекчи мъката си.