Читать «Софи» онлайн - страница 104

— Забравих.

Повдигна рамене и пак насочи вниманието си към Софи; очевидно епизодът бе прекалено незначителен за него, за да даде някакво по-дълго обяснение или да се извини.

Фанси обаче нямаше намерение да позволи да я пренебрегнат току-така. Тя изсъска:

— Струва ми съ, чи напоследък редовно ма забравяш. Говориш едни красиви неща, молиш ма да съ срещнем и обещаваш к’во ли не, и после тръгваш подире й. — Посочи към Софи. — И забравяш да дойдеш. Сещаш съ за мен само когато искаш нещо, коет’ тя, както виждам, няма намерение да ти даде.

Чарлз въздъхна мъченически, сякаш изтърпяваше най-голямото мъчение. После хвърли самодоволен поглед към своите събеседници и се подсмихна. Трима от четиримата лакеи се изкискаха и го тупнаха силно по гърба, за да изразят задоволството си от подигравката му към Фанси и нейните оплаквания. Терънс и камериерът се спогледаха смръщено, докато Софи го гледаше така, сякаш току-що му бяха изникнали рога.

Изражението й озадачи Никълъс. Възможно ли беше вече да е попаднала под очарованието на лакея и откритието, че я мами с друга, да й бе причинило мъка? Убеди се, че случаят е точно такъв, когато девойката възкликна задавено:

— О, Чарлз. Как можеш да си играеш така с чувствата на Фанси?

Той махна безгрижно с ръка.

— Нищо такова не съм правил. Просто пофлиртувахме малко и толкова. Уверявам те, че това не означава абсолютно нищо.

Фанси възмутено възкликна.

Той я огледа от глава до пети, след което впери очи в Софи и додаде:

— Истината е, скъпа ми госпожице Бартън, че това не означава нищо. Женички като нея непрекъснато се хвърлят на врата ми. Аз просто вземам онова, което ми се предлага, и продължавам напред.

Думите му възмутиха Софи. Фанси изписка отново.

— Изобщо не беше така и ти го знайш — извика Фанси и тръгна към него. Стената от смутено гледащи мъже се раздели пред нея. — Никога не съм се хвърляла на врата ти. Никога! Бях добро момиче, когат’ дойдох в Хоксбъри. Ти беше тоз’, дет’ мъ преследваше, дет стенеше колко мъ обичаш и обещаваше да съ ожениш за мен, ако ти дам туй, дето искаш.

— Ама какви ги говориш, Фанси — зацъка Чарлз. — Защо ще те преследвам, когато толкова много жени си оспорват вниманието ми?

— Защото аз бях хубаво парче, както сам каза, ето защо. Спря пред него и го загледа с омраза. — Каза, чи мъ обичаш, защот’ съм добро момиче, и мъ прилъга да ти дам туй, коет’ пазех за моя съпруг. Каза, чи ши съ ожениш за мен, ако ти го дам.

Лакеят заяви:

— Защо, по дяволите, да се женя за такава като теб? Казах ти, че един ден смятам да си купя чин в армията и да се издигна в обществото до положение на благородник.

— Е, и? — попита Фанси. — Не виждам к’во общо има туй е наш’та женитба.

Той я изгледа с неприкрито презрение.

— Значи си по-глупава, отколкото те мислех. — И продължи, без да обръща внимание на възмущението й: — Като джентълмен ще имам възможност да натрупам богатство и аз точно това и възнамерявам да сторя. Щом забогатея, естествено, ще искам да вляза във висшето общество. За тази цел ще имам нужда от изискана и възпитана съпруга. — Хвърли многозначителен поглед към Софи. — За предпочитане с благороден произход. Ти, Фанси Дженкинс, си една повлекана и затова не отговаряш на моите изисквания.