Читать «Софи» онлайн - страница 107

Лакеят пребледня при последните думи, но не показа никакъв друг външен признак на притеснение. Именно по време на проявата на този достоен за възхищение стоицизъм Линдхърст се сети как най-подобаващо да накаже виновника за провинението му. Той продължи:

— Искам да знаеш, че макар да бях съгласен с уволнението на въпросния човек, според мен той не заслужаваше да бъде съсипан.

Лакеят го изгледа, изгубил ума и дума за момент. След това се изкашля и изрече:

— Да не би да искате да кажете, че ако приема уволнението тук и сега, това няма да се отрази на препоръките ми?

— Казах, че този човек не заслужаваше да бъде съсипан, а не че трябваше да му се позволи да продължи да работи като прислужник.

Чарлз се намръщи.

— Това, което казвате, няма смисъл. Прислужникът, който няма повече възможност да работи като такъв, няма как да се препитава и следователно със сигурност ще бъде съсипан.

— Съществуват и други начини за препитание.

— И към кои точно предлагате да се насоча? Единственият опит, който имам, е като слуга.

— Мисля си за нещо, което ще те държи по-далеч от жените и, ако даде Господ, ще те излекува от неприятния навик да ги удряш.

Лакеят го изгледа подозрително.

— Нали не предлагате да бъда откаран с кораб до Италия или Испания, за да стана монах?

Никълъс се засмя, развеселен от въпроса.

— Не. Някак си не мога да си те представя като монах. — Поклати глава. Наистина беше абсурдно да си представиш развратния лакей в грубо расо и с остригана глава. — Не. Мислех си по-скоро за армията.

— Армията ли? — почти се задави Чарлз.

— Армията — потвърди графът. — Имам влиятелен приятел там, който при това ми е много задължен. Предлагам да ми се издължи, като ти даде чин. Разбира се, ще го информирам за грубиянското ти държание и ще го натоваря със задължението да го коригира.

Както бе очаквал, предложението допадна на лакея.

— Милорд! Ама това е повече, отколкото…

Никълъс го прекъсна с рязко движение на ръката.

— Държа да те предупредя, че чинът няма да бъде висок, най-много младши лейтенант. Освен това ще настоявам да подпишеш договор за не по-малко от пет години. След този период ще можеш или да останеш в армията, или да продадеш чина си. За мен е без значение кое ще предпочетеш. Но ако въпреки всичко напуснеш преди петата година, правото за чина се прехвърля на мен, а ти ще можеш да живееш както желаеш.

— О! Милорд, това е просто невероятно…

Линдхърст го прекъсна отново:

— Споразумяхме ли се?

— Да… да! Благодаря, милорд. Благодаря! Ще ви бъда вечно задължен.

— Чудесно. В такъв случай върви да си приготвиш багажа. Ще се постарая документите да бъдат подписани веднага, за да можеш да тръгнеш за Лондон още тази вечер. — Нямаше нужда да изрича втори път командата. — Млад глупак — промърмори той, докато наблюдаваше бързо отдалечаващия се между гробовете лакей. — Залагам титлата си, че след като прекара само една седмица под командването на Елъм, ще престане да се усмихва.