Читать «Софи» онлайн - страница 108

— Извинете, милорд? — обади се Терънс.

Никълъс го погледна накриво.

— Хората на капитан Ралф Елъм казват, че имал желязна ръка. Освен това той уважава много жените. Нужно ли е да давам повече обяснения?

Терънс се позасмя и поклати глава.

— Браво, милорд!

— Значи Чарлз ще бъде наказан! — възкликна Софи.

Графът я изгледа раздразнено. Въпросът й показваше ясно какво мисли — че му липсва правилна преценка… както впрочем и всичко друго. Ядосан както на нея, че има такова мнение, така и на себе си, задето се вълнува от него, той се сопна:

— Разбира се, че ще бъде наказан. Какво очакваше да направя? Да го възнаградя?

Страните й пламнаха като любимите на майка му амарилиси и както винаги младата, жена побърза да извърне поглед от лицето му.

— Не… ъъъ, да. Искам да кажа, мислех, че ще го възнаградите. Искам да кажа, неумишлено, но… — Поклати отчаяно глава. — Това, което се опитвам да кажа, е, че…

— Струва ми се госпожица Бартън се опитва да ви информира, че Чарлз винаги е мечтал за военен чин. Затова мисли, че вие без да искате го възнаградихте, като му го осигурихте — намеси се Терънс. — Моля за извинение, милорд, но аз останах със същото впечатление като нея. Сега си давам сметка, че трябваше да се досетя, и ви се извинявам смирено за тези мисли. Софи от своя страна е в имението отскоро и няма представа за вашите…

Никълъс го накара да замълчи с жест.

— Не са нужни извинения. Разбирам много добре. — Коленичи до плачещата Фанси, която използваше полата си вместо носна кърпа, и додаде: — Струва ми се, че сега нямаме втори лакей, Терънс. Какво ще кажеш за този пост?

— Аз? Втори лакей? — зяпна младежът.

Линдхърст кимна.

— Като защити Фанси, ти се показа достоен за това повишение. Мога да те уверя, че баща ми ще се съгласи, щом научи за кавалерската ти постъпка. Следователно от теб се иска само да кажеш „да“, за да получиш мястото.

— Д-да, милорд! И благодаря. За мен ще бъде чест.

— Добре. В такъв случай първото, което ще направиш като втори лакей, е да информираш баща ми, че съм бил задържан и ще се забавя малко.

— Много добре, милорд.

И с вид на човек, който всеки момент ще се пръсне от вълнение, Терънс се поклони пъргаво и се спусна към църквата.

След като уреди този въпрос, графът насочи вниманието си към хълцащата камериерка. Измъкна носната кърпа от джоба си и прошепна:

— Наранена ли си, Фанси? Имаш ли нужда от лекар?

Тя поклати глава, все така заровила лице в полата си.

Младият мъж се приближи още малко, като се опитваше да зърне лицето й. Беше разбрал, че прислужниците не обичат да признават своите наранявания и заболявания, особено пред работодателите. И напълно основателно. Уволняването на прислужници заради някакъв недъг бе широко разпространена, макар и нехуманна практика, която възмущаваше еднакво и него самия, и неговите родители. Въпреки репутацията им като великодушни и състрадателни хора някои от слугите се страхуваха. Затова на представителите на семейство Съмървил често се налагаше да се досещат за здравословните проблеми на своите прислужници, за да могат да се погрижат за тяхното лечение.