Читать «Софи» онлайн - страница 105

Намекът за брачно предложение на негодника очевидно не донесе облекчение на Софи; тя изглеждаше изумена. Реакцията й стъписа Никълъс. Ако тя имаше някакви чувства към Чарлз, щеше да бъде поласкана да научи за почтените му намерения. Е, той наистина бе лакей, но в нейното положение това беше най-доброто, на което можеше да се надява. Тя несъмнено беше наясно с това.

Линдхърст сви рамене. Е, добре, де. Явно нещо я смущаваше, но то със сигурност не беше отвратителното му отношение към Фанси. Не и след като бе причинила на него самия всичко това. Ако не друго, жестокото поведение на Чарлз щеше да й покаже колко си подхождат двамата. Защо…

— Колин? — Младият мъж примигна и видя баща си, който клатеше глава. — По-добре остави слугите да се оправят сами. Не съм ли прав?

Маркизът погледна към своите събеседници за потвърждение и те моментално закимаха.

Сър Джон Гибс продължи да клати плешивата си глава като марионетка, чийто конец бе силно отпуснат.

— Абсолютно си прав, Бересфорд. Лошо е да се меси човек в делата на по-низшестоящите. Много лошо. Причинява сръдни.

— И проблеми — допълни сър Базил Кутс, раздразнителен осемдесетгодишен баронет. — Кара ги да правят какво ли не, за да им обърнеш специално внимание.

— О-освен това, п-прислугата не з-знае абсолютно нищо за р-риболова — изписука госпожица Мейхю.

Преди Никълъс да успее да си обясни какво общо има риболовът с уреждането на свади, църковните камбани забиха, призовавайки богомолците да влизат.

Маркизът предложи ръката си на госпожица Мейхю.

— Ще ми доставиш ли това удоволствие, скъпа? — Тя отвърна, че приема. Той потупа бащински малката й длан, кимна на събеседниците си и попита: — Ще вървим ли, господа?

Те отново закимаха.

Всички, с изключение на сина му. Той не се сдържа и хвърли отново поглед към групичката край дървото. В същия момент Фанси прокле Чарлз:

— Гаден мръсник! Надявам се бял ден да не видиш и да пикаеш огън.

Въпреки гнева на младата жена Линдхърст долови в гласа й отчаяние.

Тя се завъртя. Тогава Чарлз я хвана за лакътя и грубо я обърна. С изкривено от ярост лице той силно я зашлеви.

— Да не съм те чул да ми говориш така, повлекана с повлекана. Чуваш ли ме? Никога!

Със следващия шамар я повали на земята.

Никълъс изохка и се спусна към тях, вбесен от случилото се. Да оставяш слугите да уреждат сами споровете помежду си беше едно; да стоиш и да наблюдаваш безучастно как един лакей малтретира два пъти по-дребна от него камериерка вече беше съвсем друго.

— Линдхърст.

Някой го хвана за ръката и го възпря. Изгледа го нетърпеливо. Беше сър Джон Еибс; той се намръщи и поклати глава.

— Неприятности, момче. Така само си търсиш неприятностите.

— Ще рискувам — отсече графът и измъкна ръката си.

Кимна на стареца и тръгна към прислужниците. И тогава видя, че Терънс бе застанал пред Чарлз, стиснал юмруци, с изкривено от гняв лице.