Читать «Софи» онлайн - страница 103

Както можеше да се очаква, госпожица Мейхю не беше доловила нищо. Тя се взираше точно в противоположната посока, примигваше срещу слънцето и махаше с ръце като пияница, опитващ да спре файтон.

Благодарен за тази дребна милост, младият мъж се опита да разбере причината за оживлението й. На поляната, вдясно от внушителната средновековна църква, седеше баща й, заедно с неколцина от най-видните представители на местното благородническо съсловие. Виконтът му даваше знак да придружи дъщеря му. Доволен от това отклоняване на вниманието, графът се подчини с радост.

Докато маркизът представяше момичето, като го обрисуваше с най-ласкави и определено преувеличени слова, Линдхърст забеляза, че трима лакеи и един камериер от съседно имение се присъединиха към Чарлз и Терънс и също започнаха да ухажват Софи. Самата Софи, която си бе направила „приемна“ под едно дърво няколко метра по-нататък, очевидно се наслаждаваше на вниманието им.

„И защо не?“ — помисли си мрачно младият мъж. И шестимата имаха хубави лица, незагрозявани от никакви белези или други недостатъци, каквито й допадаха. За негова изненада го обзе внезапното желание да стовари юмруците си върху тези лица и да развали тяхното съвършенство. Особено на Чарлз Дибс. Той не пускаше ръката на Софи и не откъсваше очи от деколтето й…

Дланите му се свиха в юмруци. Ако слуховете бяха верни, а Никълъс бе сигурен, че са верни, негодникът бе баща на единайсет от сюрията извънбрачни деца, които тичаха из селото. А сега очевидно желаеше с помощта на Софи да закръгли бройката им до дванайсет. Тази мисъл накара кръвта на графа да кипне. С мъка се удържа да не прибегне към насилие.

Нямаше представа защо точно го вълнуваше какво щеше да направи тя и с кого. Представата за високомерната госпожица Барингтън, неомъжена и с извънбрачно дете от един лакей, би трябвало да му се стори безкрайно забавна.

Но в действителност тя не го забавляваше ни най-малко. Не и като си помислеше как негодникът щеше да коленичи между бедрата й и да сподели с нея първия й екстаз. Това удоволствие трябваше да бъде негово, дяволите да го вземат! Беше го заслужил. Беше я ухажвал, беше й предложил брак. Проклет да бъде, ако стои настрани и гледа как онзи негодник взема това, което той самият не бе успял да спечели.

Докато съзерцаваше мръсника с желанието да може да убива с поглед, към малката групичка обожатели се приближи хубаво момиче. Графът разпозна веднага Фанси, камериерката. Изражението й показваше недвусмислено, че е готова да удуши някого.

— Чарлз Дибс! — извика тя, като спря непосредствено пред него.

Лакеят откъсна очи от Софи и на лицето му се изписа досада.

— Какво искаш, Фанси?

— К’во искам ли? К’во искам? — Младата жена скръсти ръце пред гърдите си и впи искрящ от негодувание поглед в него, като потропваше нервно с крак. — Туй, което искам, е да знам защо ни мъ съпроводи до църквата, както обеща. Чаках ли чаках в проклетата градинка, защото така рече, но ти така и ни съ появи.

Чарлз я оглежда студено в продължение на няколко секунди, после отвърна с безразличие: