Читать «Софи» онлайн - страница 102

Дълго наблюдава бонето, преследван от спомена за този ден. Чу отново смеха на девойката, толкова сладък и прелъстителен. Видя отново сияйната й усмивка и усети топлината на дланите й, когато го бе хванала при играта на сляпа баба.

И отново изпита отчаяното желание да я направи своя. Линдхърст откъсна поглед от бонето, проклинайки упоритото си желание. Какво, по дяволите, мислеше, че прави, като се отдаваше на подобни спомени? Та той презираше това момиче, дяволите да го вземат. Колко пъти трябваше да си припомня този факт? Презираше я толкова силно, че всяка мисъл и спомен за нея трябваше да му бъдат отвратителни.

Изпълнен с омраза към самия себе си заради своята слабост, той насочи вниманието си към девойката, с която вървеше, твърдо решен да слуша внимателно оживения й монолог. Оказа се, че тя говори за производството на копринени корди за въдица.

— И тогава н-натопяваш ч-червеите в смес от о-оцет и вода за н-няколко часа — обясняваше тя. — След като ги извадиш, ги хващаш в д-двата края и ги р-разкъсваш на д-две. — Вътре щ-ще видиш д-две копринени т-торбич-ки. И-изтръгваш ги и ги о-обтягаш, докато станат д-достатъчно дълги за корда.

Сега младата жена се впусна да обяснява със светнал поглед процедурата на изсушаване и подготовка на така получените влакна. В този момент вниманието на Никълъс бе привлечено от звука на до болка познат смях. Въпреки усилията си да не му обръща внимание, той хвърли поглед през рамо.

Като добра камериерка, каквато вече се бе показала, Софи вървеше на няколко крачки зад своята господарка. За разлика от повечето камериерки обаче тя бе съпровождана от двама видимо омаяни лакеи. Странно смутен от тази сцена, графът присви очи и ги впери в двамата мъже, които очевидно се стремяха към благоразположението й.

Вдясно вървеше Чарлз, вторият лакей, а другият беше… Терънс? Да, от лявата й страна беше Терънс, четвъртият лакей. Линдхърст присви още по-силно очи, щом забеляза как я гледаха.

Нещо в жадния поглед на Чарлз и обожанието в очите на Терънс го накара да стисне зъби. Отново насочи вниманието си върху обекта на техните въжделения. Подобно на бонето на госпожица Мейхю той се сети веднага къде бе виждал вече прелестната й рокля. Беше я носила първия път, когато я бе извел на разходка в парка. Както и тогава, сега тя пак изглеждаше неустоима в нея. И го плени отново.

Кожата й имаше лек прасковен оттенък на фона на дрехата в коралов цвят; зряла, сочна праскова, която изкушаваше устните и обещаваше рая за всеки вкус. Колкото до кройката на роклята… ах! Съвършенство! Абсолютно съвършенство, което умно не разкриваше нищо и намекваше за всичко: дълги, добре оформени крака… женствени бедра… строен торс… и пълни, сочни…

Никълъс примигна смутено, когато се усети, че се е втренчил в гърдите на девойката. Унизен откъсна поглед и го насочи към спътницата си, като се молеше да не е забелязала срамното му държание.