Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 4

— Каква е била Касиопея? — каза Одет.

— Жена на Кифиус и майка на Андромеда — казах аз.

— Готвачката е страшен запалянко — каза Чади. — Готова е и пари да ти даде, стига „Гигантите“ да спечелят първенството.

Стана толкова тъмно, че можеше да се види как по небето минава светлината от фара на Кейп Херън. В мрака под скалата гърмяха несекващите детонации на прибоя. И тогава, както често прави по здрач, а и защото бе пила твърде много преди вечеря, мама започна да говори за подобренията и пристройките, които някой ден ще се направят на къщата, крилата, баните и градините.

— След пет години тази къща ще отиде в морето — каза Лорънс.

— Тифти Черногледеца — пошегува се Чади.

— Не ме наричай Тифти! — каза Лорънс.

— Малкия Исус — каза Чади.

— Стената откъм морето е силно напукана — продължи Лорънс. — Днес следобед я огледах. Преди четири години я поправихте и това струваше осем хиляди долара. Не можете да я поправяте всеки четири години.

— Стига, Тифти — каза мама.

— Фактите са факти — каза Лорънс. — И що за глупава идея да построиш къща на ръба на скала върху бряг, който потъва. В мое време половината градина бе измита, а на мястото на някогашната баня сега има повече от метър вода.

— Дайте да говорим за друго — каза мама с горчивина. — Да говорим за политика или за бала в Морския клуб.

— Всъщност — не преставаше Лорънс — къщата сигурно и сега е застрашена. При необикновено бурно море, ураганно море, стената ще се срути и къщата ще свърши. Може и всички да се удавим.

— Това е вече много! — извика мама. Отиде в кухненския килер и се върна с пълна чаша джин.

Достатъчно съм стар, за да си въобразявам, че мога да съдя за чувствата на другите, но усещах напрежението между Лорънс и мама и знаех отчасти историята му. Лорънс трябва да беше не повече от шестнайсетгодишен, когато реши, че мама е лекомислена, злонамерена, вредна и прекалено властна. Веднъж установил това, той реши да се отдели от нея. По това време беше в пансион и си спомням, че не се върна вкъщи за Коледа. Прекара празника с един свой приятел. След тази неблагоприятна присъда над майка ни той си идваше рядко вкъщи, а дойдеше ли, винаги се мъчеше в разговора да й напомни за своето отчуждение. Ожени се за Рут, без да уведоми мама. Не й съобщи и когато се родиха децата. Но въпреки тези уж принципни и продължителни напъни, за разлика от нас той сякаш никога не бе изпитвал радост от раздялата и щом се окажеха заедно, веднага се чувстваше напрегнатост, неяснота.

За зла участ мама избра тъкмо тази вечер да се напие. Това е нейно право, а и тя не се напива често и за щастие не беше войнствена, но всички ние съзнавахме какво става. Както кротко си пиеше джина, тя сякаш тъжно се отдалечаваше от нас: бе обзета от треската на странстването. После настроението й се промени — от странстване към желание да пакости. Няколкото бележки, които направи, бяха сприхави и неуместни. Чашата й беше почти празна и тя се взираше гневно в тъмното пред себе си и движеше главата си като боксьор. Знаех, че сега в разума й нямаше място за всичките беди, които нахлуваха там. Децата й бяха глупави, мъжът й се удави, слугите я крадяха, столът й беше неудобен. Изведнъж тя остави празната чаша и прекъсна Чади, който говореше за бейзбол: