Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 2

— Тифти! — извика Чади. — Тифти!

Трудно е да съдиш за промяната във външния вид на един брат, но по пътя за Лодс Хед и двамата, Чади и аз, бяхме единодушни, че Лорънс все още изглежда много млад. Той влезе пръв в къщата, а ние свалихме куфарите от колата. Заварих го в приемната да разговаря с мама и Диана. Облечени в най-хубавите си дрехи и окичени с всичките си бижута, дамите необуздано го приветстваха с добър дошъл, но дори когато всеки се стремеше да изглежда най-нежен, и то в момент, когато тези усилия се удаваха най-лесно, усещах лека напрегнатост в стаята. Мислех си за това, като мъкнех нагоре по стълбата тежките куфари на Лорънс, и разбрах, че нашата неприязън е толкова дълбока, колкото и добрите ни чувства. Спомних си, че веднъж, преди двайсет и пет години, ударих Лорънс с камък по главата. Той се изправи и отиде при баща ми, за да се оплаче.

Занесох куфарите на третия етаж, където Рут, жената на Лорънс, вече настаняваше семейството си. Тя беше тъничка и изглеждаше много уморена от пътуването. Предложих й да донеса нещо за пиене, но тя отказа.

Когато слязох, Лорънс го нямаше, обаче другите бяха готови за аперитива и решихме да не чакаме. Лорънс е единственият член на семейството, който никога не е обичал пиенето. Взехме аперитива си на терасата, за да гледаме скалите, морето и островите на изток. Завръщането на Лорънс и жена му, присъствието им в къщата, изглежда, освежиха нашето отношение към познатия пейзаж: сякаш удоволствието, което щяха да получат от извивките и красотата на брега след едно толкова дълго отсъствие, се бе пренесло и у нас. Бяхме още там, когато Лорънс се появи на пътеката от плажа.

— Нали плажът е чудесен, Тифти? — попита мама. — Нали е чудесно, че отново си тук! Ще пиеш ли мартини?

— Все ми е едно — каза Лорънс. — Уиски, джин, все ми е едно какво ще пия. Дай ми малко ром.

— Нямаме ром — каза мама.

Това беше първата рязка нотка. Тя ни бе учила да не бъдем никога нерешителни, никога да не отговаряме като Лорънс. И нещо повече — бе дълбоко обезпокоена за приличието в своя дом и всичко нередно според разбиранията й, като пиенето на чист ром или поднасянето на бира в тенекиена кутия, предизвикваше у нея съпротива, която въпреки голямото си чувство за хумор тя не можеше да преодолее. Почувства резкостта и се помъчи да я смекчи.

— Не искаш ли малко ирландско уиски, мили ми Тифти? — каза мама. — Нали винаги обичаше ирландско уиски? В бюфета има малко. Защо не си сипеш от него?