Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 12

За мене всичко вървеше гладко до малко преди полунощ. Забелязах Рут в края на дансинга. В дълга червена рокля, съвсем неподходяща. Изцяло в противоречие с духа на забавата. Танцувах с нея, но никой не пожела да ми я отнеме. Нямах никакво намерение да танцувам цяла нощ с нея, затова я попитах къде е Лорънс. Каза, че е отвън на пристанището. Оставих я на бара и отидох да доведа Лорънс.

Мъглата от изток беше гъста и влажна. Той стоеше сам на пристана. Не бе си дал труд да се облече поне като рибар или моряк. Видът му беше особено мрачен. Мъглата се носеше наоколо като студен дим. Искаше ми се нощта да е ясна, защото на мъглата сякаш й беше приятно да си играе в мизантропските ръце на брат ми. Знаех, че шамандурите — скърцането и камбаните, които чувахме — му звучат като получовешки, полусподавени стонове, макар че всеки моряк разбира, че те са необходими и надеждни съоръжения. Знаех също, че за него сирената на фара означава единствено заблудени кораби и нещастия. Той бе в състояние да каже нещо злобно и за игривата танцова музика.

— Хайде, Тифти — казах аз. — Влез вътре да танцуваш с жена си или й намери кавалери.

— Защо? — сопна се той. — Защо? — И отиде до прозореца, за да надзърне в салона. — Виж ги — каза той, — виж какво правят…

Чъки Юинг държеше един балон и се мъчеше да организира в средата на залата нещо като футболен мач. Останалите танцуваха самба. Лорънс гледаше с онази студенина, с която бе гледал овехтелите дъски на къщата, сякаш виждаше в забавлението някакво кощунство и злоупотреба с времето. Като че ли желанието ни да бъдем младоженки и футболисти означаваше, че щом веднъж светлините на младостта са угаснали в нас и лишени от вяра и принципи, не можем да намерим други светлини, ние сме станали глупави и нещастни. Обстоятелството, че мислеше така за всички тези мили, щастливи и щедри хора, ме изпълни с гняв, накара ме да изпитам прекомерно отвращение и срам от него, защото е мой брат и носи същото име — Померой. Сграбчих го през раменете и се опитах да го вкарам вътре, но той се отскубна.

Върнах се навреме за тържествения финален марш. После раздадоха наградите за най-добрите костюми и свалиха балоните. Вътре беше задушно и някой отвори големите врати към пристанището. Източният вятър нахлу в залата и отнесе към морето повечето балони. Чъки Юинг се втурна след балоните и когато ги видя да прелитат над пристана и да кацат върху водата, свали футболния си екип и скочи в морето. Последва го Ерик Ауербах, същото направи Лу Филипс, скочих и аз. Досещате се какво става на подобни забави след полунощ, когато хората започнат да скачат във водата. Спасихме повечето балони, изсушихме се и продължихме да танцуваме. Върнахме се в къщи едва на сутринта.

На другия ден беше празникът на цветята. Мама, Хелън и Одет имаха билети. Обядвахме набързо и Чади откара жените и децата на празника. Аз поспах и в средата на следобеда взех едни бански гащета и кърпа за лице и на излизане видях Рут да пере в пералното помещение. Не знам защо, но тя винаги върши повече работа от другите — все пере, глади и кърпи дрехи. Може би като млада така са я научили да прекарва времето си или това е някаква изкупителна страст. Тя търка дъските и глади с екзалтацията на грешница, макар че не знам в какво се състои вината й. В пералнята бяха и децата. Предложих да ги заведа на плажа, но те отказаха.