Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 14

— Това е най-нормален летен ден, Тифти — казах аз. — Най-нормален. Какво ти е? Не ти ли харесва тук?

— Не ми харесва — каза той равнодушно, без да вдигне очи. — Ще продам моя дял от къщата на Чади. Аз и не очаквах да прекарам добре. Дойдох само да ви кажа сбогом.

Оставих го пак да избърза. Вървях след него, гледах раменете му и си мислех за това колко пъти бе казвал сбогом. Когато татко се удави, той отиде в черквата и му каза сбогом. Три години по-късно реши, че мама е лекомислена, и отново каза сбогом. Като първокурсник в колежа живееше в една стая с най-добрия си приятел. Но момчето пиеше и в началото на пролетния семестър Лорънс смени съквартиранта си и каза сбогом на своя приятел. След втората година в колежа той откри, че атмосферата е потискаща и каза сбогом на „Йейл“. Постъпи в „Колумбия“ и там завърши право, но реши, че неговият първи работодател е нечестен човек, и след шест месеца му каза сбогом и загуби хубавата служба. Ожени се за Рут в кметството и каза сбогом на протестантската епископална черква. Отидоха да живеят в една странична улица на Тъкахо и той каза сбогом на дребната буржоазия. През 1938 година замина за Вашингтон като адвокат при правителството и каза сбогом на частната си практика, но след осем месеца, прекарани във Вашингтон, Лорънс реши, че Рузвелтовата администрация е сантиментална, и каза сбогом и на нея. Заселиха се в едно предградие на Чикаго, където той последователно каза сбогом на съседите си заради тяхното пиянство, грубост и тъпота. Каза сбогом на Чикаго и отиде в Канзас. Каза сбогом на Канзас и отиде в Кливланд. Сега вече е казал сбогом и на Кливланд, за да се придвижи на изток, да спре в Лодс Хед и да каже сбогом на морето.

Това беше тъжно, фантастично и тесногръдо. Характерът му не търпеше дори елементарна гъвкавост. Исках да му помогна.

— Освободи се — казах аз. — Освободи се, Тифти.

— От какво да се освободя?

— От своята мрачност. Освободи се. Това е най-нормален летен ден. Проваляш и своето, и нашето добро прекарване. Ние се нуждаем от почивка, Тифти. Аз например. И всички други. Ти изопна нервите ми. Направи всичко неприятно. Имам само две седмици в годината. Две. Искам да ги прекарам добре. Същото искат и останалите. Ние се нуждаем от почивка. Ти си въобразяваш, че твоят песимизъм е преимущество, но той не е нищо друго освен нежелание да се видят реалните неща.

— И какви са те? — попита той. — Диана е повърхностна и с леко поведение, такава е и Одет. Мама е алкохоличка и ако не си сложи юзда, след година-две ще отиде в болница. Чади е нечестен. Такъв си е бил винаги.

Изгледа ме и после добави като нещо, което току-що му е хрумнало:

— А ти си глупак!

— А ти си мрачно куче — казах му аз. — Мрачно куче.

— Не си навирай дебелата мутра в лицето ми — извика той и си тръгна.

Тогава аз взех един корен, приближих се към него откъм гърба (никога по-рано не бях удрял човек отзад), завъртях корена, натежал във водата, и го стоварих върху главата на брат си. Ударът го повали на колене и аз видях как бликна кръв и косата му започна да потъмнява. В същото време пожелах той да е мъртъв — мъртъв, но не и погребан, а само готов за погребение. Не исках да ме лишат от тържествената церемония на изнасянето му, на премахването му от моето съзнание. Представих си и останалите — Чади, мама, Диана и Хелън, опечалени в къщата на Белвидиър Стрийт, съборена преди двайсет години, как посрещат на вратата гости и роднини и отвръщат на техните изискани съболезнования с изискана скръб. Нищо благопристойно не липсваше, така че и да бях го убил на плажа, всеки щеше да почувства преди края на досадната церемония, че той вече е навлязъл в зимата на своя живот, че това е законът на природата, красив закон, и че Тифти трябва да бъде погребан в студената, в студената земя.