Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 10

Мама загуби.

— О, господи! — каза тя. Изглеждаше покрусена и опечалена както винаги, когато губеше. — Донесете ми очилата, чековата книжка и нещо за пиене.

Лорънс най-после стана и се протегна. Той изгледа всички студено. Вятърът и вълните се бяха засилили и аз си представях, че ако той чуе вълните, сигурно ще ги чуе като мрачен отговор на всичките си мрачни въпроси, ще си помисли, че приливът е заличил следите от жаравата на нашите огньове. Да си в компанията на една лъжа, е непоносимо, а, изглежда, Лорънс бе самото въплъщение на лъжата. Не можех да му обясня простата, увличаща сладост да играеш на пари и ми се струваше ужасно нередно да стои цялата вечер до ръба на масата, за да заключи накрая, че ние сме заложили в играта душите си. Той обиколи два-три пъти нервно стаята и после както винаги отправи своя прощален изстрел:

— Сигурно ще полудеете — каза той. — Да стоите всяка вечер затворени като в клетка! Хайде, Рут. Аз отивам да спя.

През нощта сънувах Лорънс. Видях непривлекателното му лице уголемено и грозно. Сутринта се събудих с чувството, че съм болен, сякаш по време на съня си бях претърпял голяма душевна загуба, като че бяха отнели смелостта и бодростта ми. Глупаво беше, че така се разстройвам от брат си. Аз имах нужда от ваканция. Имах нужда да се отпусна. В училището ние живеехме в една от спалните, хранехме се на общата маса и никъде не пътувахме. Аз не преподавам само английски през зимата и лятото, но и работя в канцеларията на директора. Също така при атлетически състезания давах старта със сигналния пистолет. Трябваше да се освободя от тези и други безпокойства, затова реших да избягвам брат си. Рано тази сутрин с Хелън и децата отидохме на екскурзия с лодка. Върнахме се чак за вечеря. Следния ден си направихме пикник. После трябваше да прескоча за един ден до Ню Йорк и когато се върнах, дойде времето за маскения бал в Морския клуб. Лорънс не пожела да присъства, а това беше забава, на която винаги съм прекарвал чудесно.

Тази година в поканите се казваше, че всеки може да се облече, както пожелае. След няколко разговора ние с Хелън определихме костюмите си. Тя каза, че най й се иска да бъде отново младоженка, и реши да облече сватбената си рокля. Аз одобрих избора й — искрен, лекомислен и евтин. Това повлия и на мене — реших да облека стария си футболен екип. На мама й хрумна да се докара като Джени Линд — в килера висеше една стара рокля а ла Джени Линд. Останалите си поръчаха костюми под наем, които аз донесох от Ню Йорк. Лорънс и Рут не се включиха в приготовленията.

Хелън беше в комисията по танците и почти целия петък се занимаваше с украсата на клуба. Диана, Чади и аз се разходихме с лодката. Напоследък често посещавах Манхасет и добре познавах обратния курс с бензиновата моторница, чийто ламаринен покрив течеше. При връщането беше много приятно да държим носа на лодката насочен към шпила на една бяла селска черква и да открием, че крайбрежните води са зелени и бистри. В края на плаването спряхме в клуба, за да приберем Хелън. Комисията се помъчила да придаде на балната зала вид на подводница и Хелън бе много щастлива, че бяха успели да постигнат илюзията, че се намираме в подводница. Поехме с колата за Лодс Хед. Следобедът бе прекрасен, но по пътя за в къщи долавяхме мириса на източния вятър, черния вятър, както би казал Лорънс, да се носи откъм морето.