Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 11

Жена ми Хелън е на трийсет и осем години и косата й щеше да бъде побеляла, ако не си я боядисваше. Боядисваше я в ненатрапчиво бледорус цвят и мисля, че това й приличаше. Докато тя се обличаше, приготвих коктейлите, занесох една чаша горе и я видях за първи път след женитбата в сватбената й рокля. Не си струва да казвам, че сега тя изглеждаше по-красива, отколкото на сватбения ден, но навярно защото бях по-стар и чувствата ми по-дълбоки и защото тази вечер на лицето й бяха изписани и младостта, и старостта, и нейната преданост към някогашната млада жена, и позициите, които благосклонно бе отстъпила с годините, аз почувствах, че никога не съм бил така дълбоко развълнуван. Вече бях навлякъл спортния екип и теглото му, тежестта на панталоните, защитните кори на раменете ме бяха преобразили, като че ли с обличането на тези стари дрехи се бях освободил от грижите и неприятностите на живота си. Имах чувството, че и двамата сме се върнали в годините преди брака, в годините преди войната.

Преди бала семейство Колард даде голяма вечеря. Отидохме всички, с изключение на Лорънс и Рут. Към девет и половина се отправихме през мъглата към клуба. Оркестърът свиреше валс. Докато давах шлифера си на гардероба, някой ме потупа по гърба. Беше Чъки Юинг и, смешно, той също се бе издокарал с футболния си екип. И на двамата това ни се видя страшно комично. Вървяхме към дансинга и се заливахме от смях. Спрях на вратата, за да огледам салона. Всичко беше много красиво. Комисията бе окачила рибарски мрежи по стените, а също и горе на високия таван. От мрежите на тавана висяха разноцветни балони. Светлината беше мека и дискретна и хората, наши приятели и съседи, танцуваха в нежната светлина под звуците на „Три часа сутринта“ и сякаш допълваха живописната картина. Тогава забелязах няколко жени, облечени в бяло, и се досетих, че и те като Хелън са се пременили със сватбените си рокли. Край мене минаха в танца Петси Хюит, мисис Гиър и момичето Лакланд, облечени като булки. На мястото, където стояхме с Чъки, дойде Пеп Талкот. Той беше облечен като Хенри VIII, но ни каза, че близнаците Ауербах, Хенри Барет и Дуайт Макгрегър са също маскирани като футболисти, че при последното преброяване на дансинга са се оказали десет младоженки.

Това съвпадение, това смешно съвпадение караше всички да се смеят и превърна забавата в една от най-веселите в историята на клуба. Отначало си помислих, че жените са се наговорили помежду си да облекат сватбените си рокли, но тия, с които танцувах, ми казаха, че е съвпадение, а и съм сигурен, че Хелън и аз взехме решението сами.