Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 9

Чади дойде да играе с мене. Ние с Чади не обичахме да губим един от друг. Като деца ни забраняваха да играем, защото игрите ни винаги завършваха с бой. И двамата мислим, че добре си познаваме характерите. Намирам, че е прекалено предпазлив. Той смята, че съм глупав. Каквато игра да играем, нервите ни винаги са опънати — тенис или табла, бейзбол или бридж, — понякога имам чувството, че сме заложили на карта свободата си. Загубя ли от Чади, не мога да спя. Това е само половината от истината за нашето състезателно съперничество, но тя щеше да бъде достъпна за Лорънс. Неговото присъствие ме направи толкова самонадеян, че загубих и двете игри. Мъчех се да не изглеждам ядосан, когато станах от масата. Отидох на терасата, за да изстрадам на тъмно гнева, който винаги ме обземаше при победа на Чади над мен.

Върнах се в стаята и заварих да играят Чади и мама. Лорънс все още гледаше. Според неговите разбирания Одет бе загубила достойнството си пред мене, аз загубих своето самоуважение пред Чади и сега се чудех какво ли ще открие в настоящата игра. Той наблюдаваше унесено, сякаш матовите пулове и изрисуваната дъска служеха за водене на някакъв яростен спор. Колко ли драматични са му изглеждали таблата под кръга от светлина, мълчаливите играчи и тътенът на морето отвън! Това беше духовен канибализъм, станал зрим. Тук, под самия му нос, бяха символите на грабителския начин, по който човешките същества се отнасят помежду си.

Мама играе умно, страстно и с пререкания. Ръцете й са винаги в противниковото поле. Лорънс трябва да е забелязал това. Мама е сантиментална. Има добро сърце и лесно се трогва до сълзи и от човешките слабости — черти, които като красивия й нос не са се променили с възрастта. Чуждата скръб я вълнува дълбоко и на нея от време на време й се иска да усети в Чади някаква мъка, някаква загуба, за да може да му помогне, да го излекува, да възстанови онази връзка, на която се е радвала, когато той е бил болнав и малък. Тя обича да защищава слабите и децата, а сега ние сме стари и това й липсва. Светът на дълговете и бизнеса, на мъжете и войната, на лова и риболова предизвиква ожесточението й. (Когато татко се удави, тя изхвърли всичките му въдици и пушки.) До безкрайност ни е учила да се облягаме на себе си, но отидем ли при нея за утеха и помощ — особено Чади, — остава си винаги същата. Лорънс сигурно предполагаше, че старата жена и нейният син играят на душите си.