Читать «Сбогом, братко» онлайн - страница 8

Приятно ми беше да открия, че и готвачката е на наша страна, но заедно с това усетих, че положението е сериозно. Ако мама помолеше Лорънс да не ходи в кухнята, това щеше да го засегне. Засягаше се от всичко и понякога, като го виждах да седи мрачен на масата, все ми се струваше, че той поема и най-малкото пренебрежение върху себе си. Аз не споменах на никого за оплакването на готвачката, но неприятностите в тази част на къщата вече не се повториха.

Следващият повод да се скараме с Лорънс бяха нашите игри на табла.

В Лодс Хед ние играем много табла. В осем часа, след като си изпиехме кафето, обикновено изваждаме таблата. Това са може би най-приятните ни часове. Лампите в стаята още не са запалени, Ана се мярка из тъмната градина, а в небето над главата й има цели континенти от сенки и огън. Мама запалва лампата и дава сигнал с подрънкването на заровете. Обикновено играем по три игри, всеки срещу всеки. Играем на пари и човек може да спечели по сто долара на игра, но по правило залаганията са много по-ниски. Мисля, че и Лорънс играеше — не мога да си спомня, — но вече не играе. Не обича хазарта. Не защото е беден или има някакви принципи срещу комара, а защото намира играта за глупава и за празно губене на време. Все пак беше готов да си губи времето като кибик. Вечер след вечер, когато играта започваше, той придръпваше стола си до таблата и следеше пуловете и заровете. Изразът на лицето му беше презрителен, но той гледаше съсредоточено. Чудех се защо ли ни гледа всяка вечер, макар че като наблюдавах лицето му, мислех, че бих могъл да открия причината.

Лорънс не е комарджия и не може да разбере възбудата от това да спечелиш или да загубиш пари. Струва ми се, че той беше забравил играта и сложните й перипетии едва ли го интересуваха. Наблюденията му сигурно включваха констатацията, че таблата е безсмислена игра, при която се разчита единствено на шанса, и дъската с нейните капии беше символ на нищожеството ни. А щом не разбираше хазарта и залаганията, това, което го интересуваше, бяха сигурно членовете на семейството. Една вечер, когато играех с Одет — вече бях спечелил трийсет и седем долара от мама и Чади, — най-после проумях какво ставаше в главата му.

Одет има черна коса и черни очи. Тя се пази да излага дълго бялата си кожа на слънцето, така че поразяващият контраст на чернота и бледност не изчезна през лятото. Тя заслужава и се нуждае от възхищение — това й прави удоволствие, — затова е готова да флиртува, несериозно, разбира се, с всеки мъж. Тази вечер тя беше с голи рамене и рокля с голямо деколте, което стигаше до вдлъбнатината между гърдите. При всяко навеждане над дъската, за да мести, гърдите й се виждаха. Одет продължаваше да губи и да флиртува и да прави загубите си част от флирта. Чади беше в съседната стая. Тя загуби три игри и след края на третата се облегна назад на канапето, без да ме изпуска от погледа си, и май каза, че ще отиде на дюните да се успокои. Лорънс я чу. Погледнах го. Изглеждаше поразен и в същото време доволен, сякаш през цялото време бе подозирал, че ние не играем на нещо така незначително като парите. Възможно е да греша, разбира се, но мисля, че когато Лорънс наблюдаваше играта ни на табла, той чувстваше, че присъства на някаква жестока трагедия, в която спечелените и загубените пари служат за символ на много по-съществени ценности, поставени на разиграване. За Лорънс е присъщо да опита да открие значимост и безвъзвратност във всеки наш жест и е съвсем сигурно, че намери ли вътрешната логика на нашето поведение, то ще се окаже жалко.