Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 9

— Забележката ти не беше на място — възрази Сейди, която чудесно познаваше господарката си.

— Е, права си. — Офелия с мъка прикри усмивката си. — Но само защото бях отчаяна. Говореше се, че Дънкан е прекарал целия си живот в Шотландия. Знаеш колко се страхувах, че наистина ще се окаже варварин. В противен случай никога нямаше да ми хрумне идеята да го заклеймя като такъв.

— Но накрая прецени, че от него ще излезе отличен съпруг.

— Честно, Сейди, обикновено не си толкова тъпа — въздъхна Офелия. — Да, така смятах, докато дядо му не ми представи дългия списък със задължения, които ме очакват. Цял живот съм искала да бъда в центъра на светския живот, да устройвам балове, каквито Лондон не е виждал. Моите приеми щяха да са единствените, които си струва да посещават. Това исках от брака си, а не да се скрия в провинцията, както възнамерява Невил Такъри.

— Значи бягаш? — най-накрая предположи Сейди.

Офелия театрално обърна очи нагоре. Би вдигнала отвратено ръце, ако не ги беше мушнала в топлия пухкав маншон.

— Щом толкова държиш да знаеш, Мейвис пристигна, за да ме избави от този ужас, така че с теб просто се прибираме у дома.

Не каза нищо повече, но за нещастие Сейди прекрасно знаеше, че Мейвис, някогашната й най-добра приятелка, я презира и не би й свършила никаква услуга. Камериерката познаваше много добре всичките й приятелки, защото те често се събираха у Офелия. Но не я осъждаше. Вероятно Сейди беше единственият човек, който истински я разбираше и я приемаше каквато е, с всичките й недостатъци.

Но точно сега момичето не искаше да разкрива душата си, затова се опита да смени темата:

— Много се радвам, че се връщам в Лондон, но баща ми сигурно ще е недоволен, когато за втори път разбере, че няма да си има маркиз за зет.

— Меко казано, мила. Той бе най-щастливият мъж в Англия, когато лорд Такъри се свърза с него да поиска ръката ти за внука си. Радостните му викове сигурно са отекнали в другия край на Англия.

Офелия не беше изненадана от подигравката, която улови в последното изречение. Сейди не обичаше много графа. Но същото важеше и за нея самата. Тя потръпна, спомняйки си колко се разгневи баща й, когато ги изхвърлиха от Съмърс Глейд, а годежът, с който той толкова се гордееше, беше развален. Тогава я беше зашлевил, обвинявайки я за всичко.

— Ако ме беше изслушал от самото начало, или бе обърнал внимание на слуховете, които пуснах, и ме беше отървал от годежа, щяхме да си спестим унижението и неприятностите. Не трябваше да приема първото предложение, което го устройва. Аз сама щях да му намеря подходящ зет, само че по мой избор, но той никога не ми даде шанс.

— Неприятно ми е да ти го кажа, мила, но знаеш защо баща ти беше толкова уверен, че никога няма да си избереш съпруг.