Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 8

— Готова ли си да ми разкажеш какво се случи? — попита тя.

— Не — категорично отсече момичето.

Сейди изцъка многозначително.

— Всичко ще си изприказваш, мила, както правиш всеки път.

Ама че наглост! Обаче Офелия не изрече мнението си на глас. Дори нейните камериерки попадаха под магията на хубостта й, боейки се да докоснат разкошната руса коса, да стоплят водата за банята й (да не би да е твърде гореща или твърде студена), да приготвят дрехите й за излизане, за да не би да ги измачкат. Даже се бояха да й говорят! Офелия ги уволняваше една след друга. Беше изгонила дванайсет, когато се появи Сейди О’Доналд.

Сейди изобщо не се плашеше от Офелия. Присмиваше се на резкия й тон, не се впечатляваше от яростния й поглед. Беше отгледала шест дъщери и не се тревожеше от „изпълненията“ на господарката си, както наричаше проявите на избухливия й темперамент. На средна възраст, пълна, закръглена, с черна коса и тъмнокафяви очи, Сейди понякога биваше откровена до бруталност. Всъщност не беше ирландка, както подсказваше името й. Веднъж си беше признала, че нейният дядо просто заел името, защото искал да промени своето.

Този път Офелия не реагира според очакванията на Сейди и не сподели с нея всичко. Повечето от познатите й знаеха, че тя веднага ще заговори по същество, ако спрат да задават въпроси. Офелия ненавиждаше този си ужасен недостатък, но тя така или иначе ненавиждаше всичките си недостатъци.

Тъй като отговор не последва, любопитството на Сейди се засили. В края на краищата тази сутрин трябваше да се състои сватбата на Офелия, обаче момичето беше дошло при нея с нареждането да опакова багажа им за пет минути, защото незабавно щели да се приберат от Съмърс Глейд у дома в Лондон. Сейди се беше справила за двайсет минути, но и това време стигаше само да нахвърли дрехите по куфарите.

— Оставяме го пред олтара значи? — настоя камериерката.

— Не — твърдо заяви Офелия. — Освен това не ми се говори.

— Но нали каза, че няма как да се измъкнеш от венчило с шотландеца, след като Мейвис ви е хванала двамата сами в спалнята ти? Знам, че това те устройваше, защото искаше да си върнеш Дънкан, пък било то и само за да пресечеш клюките, които възникнаха, след като той прекрати първия ви годеж. Но ти размисли и не пожела…

— Знаеш защо! — рязко я прекъсна Офелия. — С дядо му се канеха да ме превърнат в селянка. Каква наглост! Никакви приеми, никакъв светски живот. Само черен къртовски труд. За мен!

— Но нали се беше примирила, миличка. Какво…

— Нима имах избор, когато Мейвис щеше да ме съсипе, ако откажа брака с този груб варварин? — разгневи се Офелия.

— Но не се ли съгласихме, че той не е варварин? Ти пусна този слух още преди да го видиш, за да накараш родителите си да развалят годежа.

Офелия изгледа яростно камериерката си.

— Това пък какво общо има? Миналото си е минало, настоящето — настояще. Да не говорим, че планът ми не проработи. Баща ми напук на всичко ме довлече в Съмърс Глейд да се запозная с него. И виж какво се случи! Една нищо и никаква забележка от моя страна, и той така се засегна, че развали годежа! Но аз нямах намерение да го обиждам. Не е моя вината, че така се шокирах, когато Дънкан се появи в стаята с шотландска поличка. Мъж с поличка. Ха!