Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн

Джоана Линдзи

Чаровникът, който я укроти

ПЪРВА ГЛАВА

Беше много престижно да си най-красивата и желана дебютантка на брачния пазар от век насам, а също и да си най-мразената жена в Англия. Колкото и странно да звучи, Офелия Рийд се беше борила усилено, за да постигне успех и на двете поприща. Орисията й бе да е толкова зашеметяващо красива, че всеки, озовал се край нея, загубваше ума и дума.

Хората, събрани в Съмърс Глейд, провинциалното имение на маркиз Бърмингдейл, не правеха изключение. Офелия се спря на най-горното стъпало на голямото стълбище. Надяваше се, че преддверието ще е празно, но нямаше късмет. Изглежда, повечето от гостите, дошли за сватбата на бъдещия маркиз, бяха разбрали, че сватба няма да има, защото се готвеха да си тръгват. Разговаряха оживено. Но щом тя се появи, всички се обърнаха към нея и както обикновено започнаха да шушукат.

На хората долу може би им се струваше, че влизането й е величествено. Офелия обичаше ефектните появи и беше доста обиграна в тях. Но не и сега. Този път, макар и не по свой избор, се готвеше за бягство.

Искрено се беше надявала да се измъкне незабелязано.

— Ще ми кажеш ли най-после какво се случи? — попита я камериерката й Сейди О’Доналд.

— Не — глухо отсече тя.

— Но нали днес трябваше да се омъжиш?

Като ли че Офелия можеше да забрави този ужасяващ факт! Но сега не беше времето за подобни дискусии.

— Тихо! Имаме си публика, в случай че не си забелязала.

Сейди мълчаливо последва господарката си по стълбите. Шепотът се усили. Офелия дори дочу откъслеци от разговорите:

— Първо са сгодени, после не са, после пак са сгодени, и сега пак са размислили. Ако ме питате, тя е много вятърничава.

— Младоженецът каза, че сватбата се отменя по взаимно съгласие.

— Съмнявам се, на нея просто не можеш да й угодиш. Но и аз така да изглеждах, и аз щях да въртя всички на малкото си пръстче.

— Съгласна съм. Грехота е да си толкова красива.

— Внимавай, скъпа, ще си помисля, че завиждаш.

— …мен пък ако питате, тя е ужасна лигла.

— Шшт, ще вземе да те чуе. Нали знаеш, че има език на пепелянка. Не искаш да пусне някакъв гаден слух по твой адрес.

— Боже мили, тя е прекрасна. Ангел, а…

— …пак е на брачния пазар. Не крия, че съм много доволен. Така отново имам шанс.

— Мислех, че те е отрязала дори преди сезонът да е започнал.

— Мен и безброй други, но тогава не знаехме, че е сгодена за Мактавиш.

— Не си губи времето. Не си достатъчно велик за нея. Тази жена се цели нависоко.

— Изненадан съм, че родителите й не се домогват до кралското семейство. Нали ги знаеш какви сноби са.

— А тя да не би да не е?

— Току-що отхвърли ръката на бъдещия маркиз, това говори ли ти нещо?

— Че родителите й ще побеснеят, точно както стана с…

— Лок има шансове като следващия херцог Норфорд. Изненадана съм да го видя в Англия.

— Бракът не го интересува. Не си ли чула, че напусна Англия именно за да се отърве от всички тези дебютантки, които го…

Офелия се направи, че не е чула нищо, но споменаването на Рейфиъл Лок, виконт Линфийлд я накара да обърне поглед към него. Предварително знаеше, че Лок ще е в преддверието, за да се сбогува с някои познати, а може би и самият той щеше да се отправи на път. Виконтът беше първият човек, когото забеляза, щом се появи на стълбището. Но красивият наследник на херцогството беше привлякъл вниманието й още първия път, когато го беше зърнала.