Читать «Чаровникът, който я укроти» онлайн - страница 10

— Да — горчиво отвърна Офелия. — Защото вече три години води вкъщи мъже — млади и стари — и ме показва като някаква ценна дрънкулка. Боже милостиви, бях още момиченце и мъжете изобщо не ме интересуваха, а той ме питаше дали ми харесва този или онзи.

— Мисля, че нетърпението е наследствена черта в семейството ти.

За момент девойката изгледа неразбиращо камериерката си, после се засмя.

— Наистина ли мислиш, че тази черта съм взела от него?

— Ами определено не си я взела от майка си. Лейди Мери, Бог да я поживи, цяла година не може да се реши за нещо, ако някой не я подтиква.

Офелия въздъхна. Обичаше майка си, макар че Мери никога не успяваше да се наложи пред графа за нещо, особено що се отнася за бъдещето на единствената им дъщеря. Трябваше да се досети, че е безсмислено да се обръща към родителите си за разбиране, особено към баща си. Той просто я възприемаше като орнамент, полезно оръдие за обществения му престиж. Не даваше и пукната пара за чувствата й.

— Вероятно дори не знае, че съм била повторно сгодена за Дънкан — замислено отбеляза Офелия. — Неговият страхлив кочияш се върна у дома, за да му каже, че съм в Йоркшир на гости при семейство Ламбърт, какъвто беше случаят, преди отново да получа покана за Съмърс Глейд.

— Ти не му изпрати известие, но сигурно нещата не стоят така с лорд Такъри.

— Да, но много се съмнявам, че графът изобщо е отворил писмото от маркиза. Беше страшно ядосан, когато ни изхвърлиха от Съмърс Глейд.

— Смяташ ли, че този път ще те посрещне, без да ти крещи?

— Поне докато не разбере за втория годеж. Ако не знае, аз лично ще му кажа.

— Защо?

— Защото ако ме беше послушал, нямаше да се стигне до такива неприятни последици.

— Аз не бих си търсила втори шамар само заради удоволствието да му натрия носа.

— Аз пък бих.

Сейди поклати глава и погледна през прозорчето към следобедното слънце, което надничаше зад тъмните облаци. Офелия бе сигурна, че доста успешно е избегнала въпроса, който не желаеше да обсъжда, и се облегна на седалката, твърдо решена да забрави катастрофалните събития в Съмърс Глейд. Но скоро разбра, че греши. Сейди можеше да бъде доста упорита. Камериерката неочаквано отбеляза:

— Мейвис не е дотолкова благородна, че да ти помогне. Отдавна те предупредих да не я допускаш до себе си. Напоследък е много озлобена, особено след като я изобличи като лъжкиня.

— Тя ме провокира — промълви Офелия. — Никога нямаше да го спомена, ако онзи ден нейната ехидност не ме беше изкарала от нерви.

— Не е нужно да ми обясняваш, мила. Знам що за стока е. Та нали аз те предупредих, че лошите чувства, които това момиче изпитва, накрая ще се обърнат срещу теб. Ти прекалено дълго търпя злобата й в името на някогашното ви приятелство.

Гласът на Офелия стана съвсем тих от мъчителните емоции, които я бяха обзели:

— Тя беше единствената ми истинска и честна приятелка, която съм имала. Толкова се надявах, че накрая ще ми прости за злото, което си мисли, че съм й причинила. А аз само се опитах да я защитя.

— Знам. — Сейди се приведе напред и погали меката кожа на маншона, в който беше пъхнала изящните си ръце Офелия. — Мъжът, в когото беше влюбена, бе донжуан и глупак, нехранимайко, който я използваше, за да се добере до теб. Ти много пъти се опита да я предупредиш, но тя отказваше да те послуша. При онези обстоятелства вероятно и аз щях да постъпя като теб. Тя трябваше да види доказателството с очите си.