Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 159

— Да, наистина, струва ми се, че да.

— Тогава би ли… искала да се измъкнем за малко някъде, за да ти поднеса извиненията си както трябва?

— Да, струва ми се, че да.

Девлин не й даде възможност да промени решението си, а веднага я сграбчи здраво за ръката и я помъкна през дансинга с такава скорост, че Мегън едва успяваше да го догони. Но той не забелязваше това, погълнат от обезумелия си стремеж да си проправи път през морето от хора към някое закътано местенце, където можеха да останат сами. Дъчи обаче, застанала с Фредерик Ричардсън близо до вратата, към която се бе отправил, определено забеляза.

— Мили боже, той все пак ще предизвика скандал — възкликна тя. — Спри го, Фреди. Сигурна съм, че ти по-добре от всеки друг можеш да си представиш какво си е наумил.

— Така е наистина, и бих предпочел да не си търся смъртта просто за да му спестя скандала, ако нямаш нищо против.

— Той ще ти бъде благодарен, когато се опомни.

— Но тогава, скъпа Дъчи, ще бъде твърде късно — отвърна Фреди, но противно на волята и на здравия си разум препречи пътя на Девлин към изхода. И тъкмо навреме.

— Хей, старче, нали не възнамеряваш да се правиш на магаре два пъти в една и съща вечер?

Девлин се спря, което позволи на Мегън най-после да стъпи здраво на краката си и да застане до него.

— Държиш се твърде дръзко за човек, на когото все още не съм простил напълно, Ричардсън — каза той с тих, но заплашителен тон.

Фреди въздъхна с облекчение и дори се ухили.

— И аз така смятам, но баба ти щеше да припадне от ужас, тъй че какво можех да сторя?

При тези думи Мегън рязко издърпа ръката си от ръката на Девлин. Прекрасно разбираше за какво говори маркизът, затова реши да импровизира и му протегна ръката, която току-що бе освободила от хватката на мъжа си.

— Очевидно съпругът ми гори от нетърпение да ни запознае, лорд Ричардсън. Ако знаех, че ме влачи с такава скорост през залата само за да ни представи един на друг, можех да му кажа, че вече сме се срещали в Хампшър, на бала у Лейтънови. Както и да е, за мен е удоволствие да ви видя отново.

— Добре казано, Ваша светлост — възкликна Фреди с широка усмивка, после намигна на Девлин. — И за да не разваля това безупречно извинение, просто ще я открадна за следващия танц, ако не възразяваш.

— Възразя…

— Не, не възразява — каза Дъчи, като се присъедини към тях. — Тичай, Фреди, но недей да окупираш дукесата за дълго. Тази вечер тя трябва да забавлява всичките си гости, а не само някои подбрани. — Когато маркизът се отдалечи с Мегън, тя се обърна към Девлин. — Което ти, скъпо момче, очевидно си забравил. — Сетне изсъска гневно: — Какво ти стана, полудя ли?

— Очевидно.

— Това изчервяване ли е, Дев?

— Очевидно — изръмжа той. После вдигна глава и попита с цялата вдървеност и официалност, от която баба му толкова се оплакваше: — Бихте ли изтанцувала един танц с мен, Ваша светлост?

— Върви по дяволите — изсумтя тя и му обърна гръб, но само за да добави през рамо: — И стой настрана от жена си тази вечер, щом като толкова не можеш да се владееш.