Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 145

— Какво, по дяволите, искаше да каже? — попита Фреди, като се изправи на крака.

— Не бих могъл да знам, милорд — отвърна Джон, но си позволи да изкаже предположение: — Може би има предвид затрудненията, които изпитва във връзка с приспособяването си към семейния начин на живот.

— Семеен начин на живот? — шокирано възкликна Фреди.

— Семеен?! Не е възможно!

— Уверявам ви, че…

Фреди не дочака икономът да довърши. Вместо това връхлетя в кабинета на Девлин без дори да почука. Мегън, от своя страна, се обърна и се отдалечи незабелязано, изпаднала в ужас. Значи на съвестта й тежеше не само провалянето на живота на Девлин. Току-що бе узнала, че освен това го е направила нещастен.

— Как смееш да се жениш за друга, когато сестра ми…

— Е лъжкиня, Фреди — рязко го прекъсна Девлин, който тъкмо си сипваше в една чаша солидно количество бренди. — Кога най-после дебелата ти глава ще го проумее? Мили боже, минаха вече два месеца! — Той явно размисли, защото остави чашата и взе бутилката със себе си на бюрото. — Сабрина още ли не си е признала?

— Какво да си признае? — извика Фреди, зачервен от гняв.

— Тя продължава да твърди, че си я прелъстил.

— Защо тази малка… От Дъчи разбрах, че още не се е омъжила. Ако ми кажеш, че си чакал да се появя и да проявя почтеност, мисля, че отново ще те ударя.

Фреди трепна, потърка челюстта си и се отпусна в едно от креслата срещу бюрото на Девлин.

— По-добре недей. Не, не съм чакал това. Дори й намерих жених. Карлтън е затънал до гуша в дългове и затова на драго сърце се съгласи да се ожени за нея. Сватбата щеше да се състои в тесен кръг другата седмица.

— Щеше?

— Миналата седмица тя пометна и затова отмени годежа.

— Пометна ли? — Девлин се намръщи. — Значи наистина е била… Почакай, Фреди — каза той подозрително. — Ти видя ли как стана това или тя просто ти каза, че е пометнала?

— Хм, в действителност тя ми го каза, но беше много разстроена по този повод.

— Те всички владеят до съвършенство изкуството да плачат за щяло и нещяло. Още ли не си го разбрал?

— Не ставай циничен, дяволите да те вземат — възнегодува Фреди. — Нямам причина да се съмнявам в нея, Дев.

— Освен тази, че аз съм най-добрият ти приятел и че ти казах, че никога не съм я докосвал.

— Проклятие, тя ми е сестра. Ти какво би направил на мое място?

— Нямаше да повярвам толкова прибързано на една отявлена и изпечена мошеничка, каквато, както дяволски добре знаеш, е Сабрина. И щях да имам малко повече вяра в приятеля си, който няма навика да прелъстява невинни девици… по-точно нямаше — измърмори накрая под носа си Девлин.

Фреди скочи на крака.

— Чух те. Кого още си прелъстил?

— Нямах предвид проклетата ти сестра, на която, между другото, ще извия врата, ако само ми се мерне пред очите. А ти… Най-сериозно обмислям дали да не пратя моите секунданти при теб.