Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 140

— Доколкото схващам, с тези недомлъвки се опитваш да ми кажеш, че тя не е момичето, за която я смятах.

— Не, не, напротив. Сигурен съм, че въпросното момиче все още е тук и че много хора ще го виждат достатъчно често. Просто аз няма да съм един от тях.

Лусинда въздъхна раздразнено.

— Бъди така добър да си припомниш, че не аз създадох необходимостта да изчезнеш за известно време. Аз просто се възползвах от това. Не можеш да отречеш, че прекара почти целия си живот на възрастен човек в очакване да се ожениш за Мариан, така че, съвсем естествено, не си се и опитвал да си намериш подходяща съпруга. Но планираната сватба не се състоя и би трябвало веднага след това да започнеш да си търсиш нова годеница. А ти направи ли го? Не. Беше прекалено привикнал към ергенския си живот и прекалено погълнат от работата си, макар прекрасно да знаеш, че си длъжен да се ожениш и да дариш наследник на рода Ротстън.

— Защо ли това ми звучи толкова познато? — сухо попита Девлин.

— Защото аз пък съм длъжна да ти го напомням непрекъснато и ако не друго, поне се грижа да изпълнявам задълженията си.

— Нима аз не се погрижих да изпълня своето?

Търпението й се изчерпа.

— Единственото, което се грижиш да направиш, е да ми скъсаш нервите. Щом като момичето не ти харесва, защо си се оженил за него?

— Кой казва, че не ми харесва? Не, всъщност в момента наистина не ми харесва, но какво значение има, по дяволите? Това определено не ми пречи да я искам в леглото си всеки път, когато е край мен, а и когато не е толкова наблизо… проклятие, по всяко време, ако трябва да бъда съвсем точен!

— Ще се престоря, че това, последното, не съм го чула.

— Моля за извинение.

— И има защо — тросна се тя възмутено. — Добре, ще ми кажеш ли, преди да съм се ядосала окончателно, какъв точно е проблемът?

— Тя не ме обича.

37

— Той не ме обича.

Лусинда Сейнт Джеймз се облегна в креслото, смаяна, че чува в отговор на въпроса си тези тъй познати думи. Беше очаквала нещо съвсем друго — може би проява на избухливия нрав, за който бе споменал Девлин, или пък на високомерно безразличие — защото девойчето бе надминало всичките й очаквания по отношение на красотата. Но със сигурност не бе очаквала Мегън да й отговори със същите думи и със същото униние, с което й бе отговорил внукът й.

Рано тази сутрин новата дукеса Ротстън я бе посрещнала във всекидневната — огромна зала, в която Девлин обикновено провеждаше по-маловажните си срещи. От двете й страни се намираха собственият му апартамент и апартаментът на съпругата му. Но разстоянието, което разделяше двамата, явно бе много по-голямо от дългата десет метра зала.

Първоначално Мегън се държеше резервирано, което бе напълно разбираемо. Но когато се отдадоха на спомени за първата си среща, тя се поотпусна и позволи на Лусинда да долови приликата й с онова одухотворено момиченце, което възрастната жена си спомняше отпреди шест години. Но Лусинда долови и подтиснатостта, която Мегън се опитваше да прикрие, и тъкмо заради това й зададе въпроса, който бе задала снощи на Девлин. С абсолютно същия резултат.