Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 141

Ситуацията изискваше да се пипа внимателно — тези сърдечни работи бяха толкова дяволски деликатни. Затова Лусинда попита предпазливо:

— Какво те кара да мислиш така?

— Ако един мъж обича една жена, би й го казал, нали? — отвърна Мегън.

— Би трябвало да й го каже, да.

— Е, а Девлин ми каза, че съм провалила живота му. Виждате ли, той не искаше да се ожени за мен. Положи огромни усилия, за да ме откаже от тази идея.

— Да те откаже? — възкликна възрастната дукеса. — Значи идеята да се омъжиш за него е била твоя?

— За дука, не за него.

— Но, скъпа, той е дук.

— Сега вече знам, но когато се омъжих за него, не знаех.

— Тогава за кого си смятала, че се омъжваш?

— За един коняр. Не знаете ли, че той се преструваше на такъв?

— Предполагаше се да се преструва на прост ратай в конюшнята, но все едно. Добре, не остана ли поне мъничко доволна, че в крайна сметка си съпруга на дук, вместо на коняр?

— Доволна? — възкликна Мегън. — Той ме измами. Останах разярена, мътните да го… О, простете ми, Ваша светлост!

— Скъпа моя, сега сме роднини. Надявам се, че ще ме наричаш Дъчи и че няма да се притесняваш да споделяш мислите си с мен, били те добри или лоши. — Тя се приведе напред и прошепна: — Самата аз от време на време казвам по някоя и друга ругатня. Не пред публика, разбира се, нито пък когато оня мой загубен внук може да ме чуе. Той си въобразява, че съм безгрешна, както и трябва, впрочем. Но не бих могла да го смъмря за това, че псува, ако знаеше, че и аз го правя, нали?

Мегън кимна усмихната в знак на съгласие и от този момент насетне двете вече бяха приятелки.

— Иска ми се и аз да се бях сетила за това. Но като си помисля, Девлин изпитва такова удоволствие да мърмори и да се оплаква от лошите ми навици, че би било твърде себично от моя страна да се поправям.

Лусинда избухна в смях.

— Ти си точно жената, от която това момче има нужда — заяви убедено тя. — Жена, която да го измъкне от коравата му черупка.

— Той не мисли същото — отвърна Мегън, отново изпаднала в униние.

— Още ли си ядосана, задето той е дук, а не коняр?

— Да… Не… Не знам. — въздъхна тя.

— Според него ти се радваш, че си получила титлата… и конюшнята му.

Мегън направи огорчена гримаса.

— Това още веднъж показва какъв е глупак. Бях му казала, че ще се омъжа за Амброуз Сейнт Джеймз единствено за да го впечатля и да го принудя да престане да се държи враждебно и оскърбително, защото той не правеше нищо друго още от мига, в който се появи. Естествено, проклетникът не можеше просто да се впечатли и да ме остави на мира. Поиска да знае защо съм избрала тъкмо Ротстън. Но аз нямах намерение да обяснявам истинската причина точно на него. Не беше негова работа. Затова споменах, че харесвам конюшнята на дука — ей-така, за да го накарам да млъкне. — Изведнъж очите й се разшириха. — Божичко, едва сега си давам сметка колко е бил разгневен, след като именно той е въпросният Дук.

— И не само това, скъпа моя — каза през смях Лусинда. — Девлин е свикнал всички жени да припадат по него. Същото беше и с баща му, а и със собствения ми съпруг, ако трябва да бъда точна. Проклетите мъже в рода Сейнт Джеймз действително изглеждат великолепно. Сигурно за горкото момче е било истински шок да попадне на жена, която не само че не се е влюбила в него на секундата, ами даже предпочита конюшнята му пред самия него. Мили боже, иска ми се да бях зърнала физиономията му, когато си му го казала. Ти самата, разбира се, не си имала никаква представа колко си му смачкала фасона.