Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 14

Нямаше дори да забележи, че Тайлър е спрял каретата, ако не бе осъзнала, че жребецът вече се намира току пред нея и че възхитеният й поглед не може да се откъсне от него. Мегън се надигна с намерение да слезе и да отиде още по-близо до коня, но смехът на Тифани и шепотът й: „Дръж се прилично“ й припомниха, че за една дама е напълно недопустимо да разглежда чужд жребец без позволението на собственика му. Тя се извърна, за да получи това позволение от мъжа, който държеше юздите на животното… и мигновено забрави за коня.

Той стоеше пред нея, потен и мръсен, и беше най-красивия мъж, когото бе виждала през живота си. Без да съзнава непристойността на своето поведение, тя впи поглед в него със същото жадно любопитство, с което до преди миг бе съзерцавала жребеца. Висок, широкоплещест, с божествена фигура и гладко избръснато лице, с изумителни, арогантни, окъпани в слънце черти. Дори ръката, която бавно се вдигна, за да й свали шапка, и дори разрошената коса, черна като катран, й се сториха прекрасни. И тогава погледът й потъна в най-удивителните тюркоазени очи… и Мегън внезапно осъзна, че те се взират право в нея.

Шокът от сблъсъка с тези очи я накара да се опомни и да си даде сметка какво върши. Тя бързо отклони поглед с отчаяната надежда, че широката периферия на шапката й ще скрие пламналите й бузи. Просто не можеше да повярва, че е сторила подобно нещо. Е, да, имаше някакво оправдание — да видиш първо такъв възхитителен жребец и веднага след това — един още по-великолепен екземпляр, макар и от по-различна порода… Но това не беше оправдание за начина, по който се бе втренчила в един напълно непознат мъж. Не беше зяпала така никой от познатите си.

Не го гледаше, но образът му се бе отпечатал в съзнанието й и сега Мегън си даде сметка за простите му дрехи, за мудните му движения, които сякаш му бяха несвойствени, за липсата на шалче около яката на ризата му — нещо, без което никой джентълмен не би си позволил да излезе. Значи, той не беше благородник и слава богу, защото иначе безобразното й поведение щеше да стане достояние на всичките й познати. О, да, тя се надяваше да не е благородник — така щеше да я разнесе само из една-две кръчми, но това беше поносимо… Не, не беше. Господи,_ какво_ й бе станало?!