Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 12

— Да. Амброуз Сейнт Джеймз може да смята ергенските си дни за преброени.

— Божичко! — възкликна Тифани. — Бях забравила, че ти кръсти коня си на него.

Мегън примигна изненадано.

— Аз също.

И те отново избухнаха в смях, но този път бяха прекъснати от Кребс, който отвори вратата, за да ги извести за пристигането на почитаемия Тайлър Уейтли. Мегън посрещна младия мъж с ослепителна усмивка и с поздрав.

— Добро утро, Тайлър. Господи, днес изглеждаш великолепно. Ако изчакаш само миг, за да изтичам до горе да си взема шапката, после можем да тръгнем веднага.

Тя прелетя покрай него без да дочака отговор на поздрава си, но горкият човек и без това беше онемял от усмивката, с която го бе дарила. Тифани скри собствената си усмивка зад чашата чай, приятно изненадана от факта, че не изпитваше и капка ревност от реакцията на годеника си. Сетне отбеляза насмешливо:

— Ще трябва да свикнеш да се оправяш по-добре, Тайлър, ако не искаш Мегън отново да започне да се държи ужасно с теб.

Той затвори зяпналата си уста, пъхна ръце в джобовете си и се намръщи.

— Господи, не завиждам на мъжа, който ще вземе ръката й, наистина не му завиждам.

— Той вече е избран, така че не ни остава нищо друго, освен да се надяваме да вземе не само ръката, но и сърцето й.

Веждите на Тайлър се извиха въпросително.

— Пропуснах ли нещо между вчера и днес?

— Нищо съществено… но мислил ли си някога, че може да ти е мъчно за един дук?

3

— По дяволите, вашата предпазливост вече минава всякакви граници, господин Браун. Да ходя пеша, за бога! Фреди би пукнал от смях, ако можеше да ме види.

Мортимър Браун удостои мъжа до себе си с поредния възмутен поглед. Откакто напуснаха Кент не бе чул от него нищо друго, освен оплаквания. Но той беше предупреден за това и го очакваше.

— Нямаше да вървите пеша, ако бяхте взели и друг кон, както ви посъветвах.

— Чуваш ли как те обиждат, Цезар? — обърна се Девлин към коня си.

Жребецът изпръхтя в знак на съгласие и с това си изпроси един унищожителен поглед от страна на Мортимър. Но фактите си бяха факти.

— Да пътуваш нощем, както правихме досега, е едно, господин Джефрис, но денем всичко се вижда. Всеки би се смаял, ако зърне голтак като вас върху кон като този, нали? Дойдохте тук, за да изчезнете от очите на хората, а не за да привличате вниманието им.

— А вие сте тук, за да ми вадите душата, предполагам — отвърна Девлин. — Но ако не сте забелязал, селото вече се изгуби от поглед, а на пътя не се мярка жив човек.

— Вече се мярка — или освен твърдоглав сте и сляп?

Девлин изобщо не обърна внимание на каретата, която току-що се бе показала иззад едно възвишение на пътя. Вместо това той се спря за миг, за да стрелне Мортимър с един от най-страховитите си погледи. А в подобен поглед, хвърлен от височината на здравото му, дълго метър и деветдесет тяло, наистина имаше немалко заплаха. Но Мортимър нямаше да бъде изпратен за придружител на този млад мъж, ако беше страхливец. Не, подобни заплахи не можеха да го стреснат. Освен това заповедта да се грижи за младежа му бе дадена лично от единствения човек, на когото Девлин не беше склонен да се противопоставя и този факт предоставяше на Мортимър надмощие — поне от време на време.