Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 16

Защо, по дяволите, казах това, запита се Девлин. Просто за да видя дали бузите й могат да пламнат толкова ярко, колкото тази ужасяваща ръждива коса? На червенокосите не им отива да се изчервяват. На тази й отива, мътните я взели!

Госпожичката обаче започваше да кипи от възмущение. Девлин би бил силно изненадан, ако не беше станало така. Той хвърли невинно-въпросителен поглед към русата девойка и в отговор получи поглед, който казваше: „Какво друго може да очаква човек от един коняр, ако не лоши маниери?“

Но дъщерята на ескуайъра вече бе побесняла и изобщо не се опита да го скрие.

— Тръгвай, Тайлър. Този човек ще бъде уволнен още щом пристигне у дома, уверявам те.

Младият мъж дръпна поводите и каретата потегли. Девлин го чу да казва:

— Сигурен съм, че той не искаше думите му да прозвучат така, поне не като обида.

— Как не!

— Тя е права — обади се зад гърба му Мортимър. Двамата се бяха втренчили в отдалечаващата се карета.

— А-ха, най-после си възвърнахте дар-словото, а?

Лицето на Мортимър пламна.

— И какво, ако съм го загубил? Никога не съм виждал такава жена. Но какво е вашето извинение? Вие не загубихте дар-слово, просто си загубихте ума. Това беше дъщерята на ескуайъра, на същия този ескуайър, който дори няма представа, че ще гостуваме в неговата конюшня, нито пък че е закупил расов жребец. Ами ако тя беше накарала тоя младок да я откара веднага в къщи, за да се оплаче на баща си?

Девлин се намръщи. Изобщо не му бе хрумнала подобна възможност. А трябваше. Но той тръсна глава и каза:

— Тогава щеше да се наложи да направим малко състезание и да видим кой ще стигне пръв до ескуайъра. Имате ли някакви съмнения относно изхода от подобно надбягване?

— О, това би било чудесно разрешение на проблема, няма що. Малката госпожица със сигурност щеше да се разлюти още повече. Защо изобщо ви трябваше да я оскърбявате?

— Мислех, че грубоватостта е задължителна част от ролята ми.

— От коя роля? Ролята на човек, който отглежда расови коне и по този повод стои достатъчно близо до аристокрацията, за да има добри обноски? Или ролята на гамен, израснал на улицата?

Внезапно Девлин се засмя.

— Струва ми се, че ще е по-безопасно да се правя на гамен, особено покрай това малко бижу.

— Безопасно?

— Несъмнено — отвърна Девлин. Но понеже този отговор не можеше да извади Мортимър от объркването му, той добави: — Мисля, че бяхте прав, господин Браун. Умът ми отиде по дяволите и още не се е върнал.

— Заслужава си човек да види такава жена, нали?

— Ако харесва червенокоси жени.

Мортимър презрително изсумтя.

— А вие сигурно изобщо не ги харесвате?

— Не, слава богу. Ако ги харесвах, вероятно бих бил загубен. Но трябва да ви кажа нещо, господин Браун. Започвам да си мисля, че принудителното погребване в глухата провинция може и да ми хареса.