Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 132

— Не ме интересува как си изопачил нещата заради честността на баща ми. Това си остава поредната ти лъжа, Амброуз Сейнт Джеймз.

— Амброуз Девлин Сейнт Джеймз — поправи я той и я метна не съвсем нежно в каретата. — Никой не ме нарича Амброуз, зверче, така че и ти няма да ме наричаш така.

Сетне й обърна гръб и отиде да завърже Цезар зад каретата. Мегън се видя принудена да крещи, за да е сигурна, че ще я чуе.

— Не ми пука как те наричат останалите! Аз имам за теб няколко отбрани имена. Искаш ли да ги чуеш?

— Не!

Резкият му тон я накара да млъкне за момент. В това време Девлин се върна, за да се качи в каретата и Мегън едва сега забеляза, че той накуцва. Вперила поглед в крака му, тя каза:

— Ако си мислиш, че така ще ме накараш да съжалявам, задето те ритнах, няма да стане. Напротив, в момента тъкмо обмислям дали да не го направя отново, на същото място… Само че по-силно.

— Много съм ти признателен, че ме предупреди, затова ще ти върна услугата. Ако ме ритнеш още веднъж с тези твои островърхи обувчици, ще пътуваш през цяла Англия боса.

— Не би дръзнал!

Девлин вдигна насмешливо вежди.

— Смятах, че вече сме се разбрали по въпроса за степента на моята дързост.

— Ти си точно такъв, какъвто сам се описа — може би единствените верни думи, които някога си казвал — негодник, мерзавец; и аз няма да разговарям с теб до края на живота си!

— Обещаваш ли?

Очевидно не, защото не беше свършила с хулите.

— Ти си най-жалкото същество, което се е раждало някога. Най-презреният човек в цяла Англия… не, в целия свят. Убедена съм, че и като дук си не по-малко ужасен.

— Може би ще е по-добре първо да се запознаеш с него, вместо да правиш прибързани изявления.

— С кого?

— С Негова светлост дук Ротстън.

В зениците й пламна гневен огън.

— Да не се опитваш да ми кажеш, че не съм чула добре; че Маргарет Макгрегър не е твоя пралеля и че не каза, че очаква от теб правнуци и правнучки, които да продължат тради…

— Да, да, чула си съвсем добре — прекъсна я раздразнено Девлин. — Аз съм четвъртия дук Ротстън. Но бъди така добра да си припомниш, че по време на цялото ни познанство аз играех роля, заради което, впрочем, си толкова разлютена. Естествено, поведението ми трябваше да съответства на тази роля и аз се стараех да се превъплътя в нея. Това, което се опитвам да ти кажа, Мегън, е че начинът, по който се отнасях с теб, няма нищо общо с истинския дук Ротстън. В действителност обикновено се държа много разумно и напълно благоприлично. Някои хора дори ме намират за задръстен, макар че не мога да си обясня защо.

Но това не беше мъжът, в когото тя се беше влю… Не исках да кажа това.

Напротив, точно това искаше да кажеш.

Недей да се бъркаш.

— Значи твърдиш, че изобщо не си арогантен, деспотичен и надут? — попита Мегън.

Девлин леко се изчерви.

— Това се нарича аристократизъм, а не деспотичност. Добре де, някои от собствените ми черти се отразиха и върху образа, който се опитвах да си изградя. Не казвам, че успях да изиграя ролята си на коняр безупречно.

— О, тук съм напълно съгласна с теб. Ако беше успял, може би нямаше да се държиш толкова предизвикателно.