Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 123

Разбира се, за да се види с любовницата си, се налагаше да отиде в Лондон, но защо не? Беше си „почивал“ почти два месеца. Сестрата на Фреди вече би трябвало да е омъжена или поне разобличена като лъжкиня. Пък и това нямаше да има значение, защото Девлин щеше да се върне като женен мъж. Единственият проблем бе, че Фреди можеше все още да копнее да му пръсне черепа, но Девлин знаеше, че лесно би се справил с това.

Наближаваше разсъмване, когато той откри градчето, което бе забелязал, докато преследваше разбойниците. Не беше Гретна Грийн, но в него също имаше шотландска църква, така че щеше да свърши работа.

Редно бе първо да се настанят в местната странноприемница, да поспят — нещо, от което Девлин определено се нуждаеше — и след това да се оженят в някой по-приличен час. Но в този момент той не можеше да мисли кое е редно и кое — не. Мислеше само как по-скоро да приключи с всичко, преди да се е появила още някоя непредвидена пречка.

Шотландският свещеник не остана много доволен. Мегън — също. Но с помощта на едно щедро дарение за първия и на няколко по-резки думи и смушквания за втората, Амброуз Девлин Сейнт Джеймз, четвърти дук Ротстън, се сдоби със съпруга и дукеса.

Мегън се пробуди от виковете на играещи деца и от нечие весело свирукане. Трябваше й известно време, за да осъзнае, че тази шумотевица долита през отворения прозорец на стаята, в която най-после й се бе удала възможност да поспи спокойно — до този момент.

Все още не й се ставаше. Дори се накани да отиде до прозореца и да изкрещи, че иска малко тишина. Някои хора наистина не се съобразяваха с околните! Но тогава Мегън забеляза, че цялата стая е обляна в слънце и проумя, че вероятно вече е доста късно през деня за подобно съобразяване.

Колко ли време бе спала? Нямаше представа, но съвсем не се чувстваше отпочинала. И как да се чувства, след като бяха прекъсвали съня й толкова често — не само всеки път, когато Цезар преминаваше от галоп в тръс и обратно, ами и после, когато Девлин я замъкна в онази църква…

Божичко, тя беше омъжена! А съпругът й не бе прекарал нощта с нея.

Мегън погледна към голямото легло, за да се увери, че не греши. Не грешеше — мястото до нея беше празно, а чаршафите — гладко изпънати. И тогава си спомни с ужас всичко: боя, мръсния номер, който Девлин й бе погодил с оня пистолет, още по-мръсния номер да се ожени за нея, докато тя беше полузаспала…

На сутринта, в странноприемницата, той бе поискал две стаи и я бе изпратил до нейната с едно кратко „лека нощ“ и със съвет да заключи вратата. Но тогава Мегън все още беше твърде изтощена, за да сметне поведението му за странно. Странно ли? Не, Девлин я бе предупредил още от самото начало: формален брак.