Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 11

— Тифани, ако въобще падна чак дотам, че да се омъжа заради титла, ще го направя само за най-висшата.

— Тогава не падай.

— Вече реших да го сторя. И колкото повече мисля за това, толкова повече ми харесва идеята да бъда дукеса.

Тифани изпъшка.

— Защо все на мен се пада да бъда лошата? Добре, чуй сега какви са фактите, Мегън. Сред твоите предшественици може и да има някой лорд…

— Преди четири поколения; плюс един-двама барони.

— Няма значение, ти си оставаш просто дъщерята на един провинциален ескуайър. Дуковете имат право да сключват брак дори с кралски особи. Те не се женят за дъщери на земевладелци.

— Ротстън ще се ожени. И защо не? — упорито отвърна Мегън. — Без друго е невероятно богат. Бракът не може да му донесе нищо повече от това, което вече притежава, така че той няма защо да търси жена с титла. Възможно е дори да иска да се ожени по любов, а един дук със сигурност може да прави каквото си поиска. По една случайност моят произход ме прави приемлив вариант за съпруга. Разбира се, Ротстън би могъл да се ожени и за нещо по-добро от дъщеря на ескуайър, но на него няма да му пука за това, защото ще е влюбен в мен, при това до уши, помни ми думата. Знаеш защо, нали? Заради това мое проклето лице. До сега не ми е донесло нищо друго, освен мъка и е крайно време да си плати за всичко, като ми спечели дука.

В думите й имаше много горчивина и болка, затова Тифани зададе следващия си въпрос предпазливо.

— Ами ти?

— Какво аз?

— Какво ще стане, ако ти не го обичаш?

— Естествено, че ще го обичам.

— Ами ако не можеш, Мег? Ами ако той е ужасен и противен, и изобщо — недостоен за любовта ти?

— Не би посмял да е такъв. Той е дук.

Тифани едва не прихна да се смее на тази нелепа убеденост.

— И все пак, ако още щом го видиш, разбереш, усетиш дълбоко в себе си, че това въобще не е мъж за теб, че ще ти донесе само нещастие? Пак ли ще искаш да се омъжиш за него?

След дълго мълчание Мегън промълви:

— Не.

Слава богу, каза си Тифани с въздишка. Сега вече бе стъпила на по-солидна основа, затова продължи по-смело:

— Може да е грозен.

— Забрави ли как онази прислужница в Шеринг Крос шепнешком ни обясни колко бил красив?

— Тя се опитваше да ни впечатли.

— Ние вече си бяхме повече от впечатлени. Нямаше нужда да ни впечатлява допълнително.

— Това е другият проблем. Не може наистина да искаш да живееш в такова място.

— Шегуваш ли се? — Мегън въздъхна. — Шеринг Крос е най-великолепният дом, който човек може да си представи.

— Това не е дом, това е огромен мавзолей, разпрострян върху повече от шест акра земя. Само конюшнята беше по-голяма от цялата тази къща, а вашата къща никак не е малка.

— Знам. Всичко беше толкова величествено — замечтано каза Мегън.

— Величествено? Сигурно из онези лабиринти всеки ден се загубват и умират хора.

При тази забележка погледите им се срещнаха и двете момичета избухнаха в смях.

— Умират?!

— Е, най-малкото биха могли. — Те се засмяха отново и Тифани най-после склони да се съгласи. — Добре де, предполагам, че не е напълно невъзможно да се заплени един дук, не и за жена, която изглежда като теб. Абсолютно ли си сигурна, че го искаш, Мег?