Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 10

Тифани завъртя отчаяно очи.

— Та, както казвах — върна се на въпроса Мегън, — при третото ми връщане от селото ми хрумна какво мога да направя, за да натрия носа на Офелия Такъри по възможно най-грандиозния начин. И точно това ще направя.

Тифани мигновено застана нащрек.

— Не си размислила отново над предложението да я фраснеш по носа, нали?

— Не — каза Мегън с усмивка, после продължи триумфално: — Ще построя къща, два пъти по-голяма от нейната и ще стана новата първа дама на областта. Това ще й смачка фасона.

— А-ха, и как предвиждаш да стане това?

— Много просто. Ще се омъжа за дук.

— О, да, това ще свърши работа. И кой дук по-точно имаш предвид?

— Ротстън, естествено — заяви Мегън. — Той е единственият, когото познаваме.

Тифани скочи на крака, защото след като приятелката й вече бе решила и кой ще е дукът, това явно не бе само приумица. Изведнъж я обзе тревожното подозрение, че Мегън може да говори сериозно.

— Изобщо не го познаваме. Ако си спомняш, той отсъстваше от Шеринг Крос, когато бяхме на чай у баба му. Единствената причина, поради която въобще припарихме в неговото имение, бе тази, че баща ти имаше някакво бегло познанство с вдовстващата дукеса и се беше възползвал от него, за да я помоли за съвет, когато търсеше подходящ кон за подарък за дванадесетия ти рожден ден.

— И по волята на провидението тя ни покани да си изберем един от личната конюшня на дука.

— Провидението? Та те имаха стотици коне. За нея е било удоволствие да се отърве поне от един.

Мегън се наведе напред, за да прошушне думата, за която една дама не биваше да знае нищичко:

— Тези коне са заплодени в коневъдната ферма на Шеринг Крос. Естествено е дукесата с радост да се съгласи да продаде един от тях. — После се облегна отново назад и добави: — Ето, вече имаме нещо общо помежду си — конете.

— Имаме? Искаш да кажеш — ти и дука? Божичко, Мегън, не говориш наистина сериозно, нали?

— Говоря напълно сериозно. — Мегън се усмихна въодушевено. — Само си представи, Тиф: един великолепен файтон, украсен с герба на дука, се приближава към нашата църква, а графинята и трите й все още неомъжени щерки са взират жадно в него. Тогава отвътре се появява твоята любима приятелка, под ръка с най-красивия мъж, когото човек може да си представи. Разбира се, аз ще проявя достатъчно снизходително великодушие и ще поздравя графинята с „добър ден“, дори ще й представя съпруга си, дука. И ще бъда така добра да не забележа, че ченето й е увиснало втрещено.

— Наистина ще бъде увиснало — засмя се Тифани, запленена от приятната фантазия. — О, това би било съвършеното отмъщение. — Сетне въздъхна драматично. — Де да беше възможно.

— Възможно е — тихо отвърна Мегън. — И аз смятам да се погрижа да се осъществи.

Тифани с ужас съзря на лицето на приятелката си познатото дебелоглаво упорство.

— Чакай малко. Дай поне да помислим реалистично. Ако наистина искаш да се омъжиш за мъж с благородническа титла, ще ти намерим някой симпатичен виконт. А може дори и лорд. Да, това не е напълно невъзможно. И тогава ще се изравниш с лейди О… Недей да ми клатиш глава, по дяволите!