Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 110

— Да не би тогава това да ти мирише на капан, Локлан?

— Мътните да те вземат, Раналд, не бързай толкова. Като ми замирише на капан, ще ти кажа. Сега трябва да помогнем на тези господа.

— Няма нужда — обади се Девлин точно в мига, когато Мегън най-после се изкатери до пътя и се зае да изтупва праха от ръцете си.

Беше се озовала зад всички и все още никой не я забелязваше. Шотландците не бяха слезли от конете си. Единственото, което се виждаше от тях, бяха невероятно широките им, облечени в черно гърбове. Девлин, от своя страна, или поне лицето му — останалата част от него беше скрита от конете — изглеждаше някак прекалено мрачен и сериозен. Но това, според Мегън, въобще не правеше отказа му да се възползва от предложената помощ по-малко обясним.

— И защо не? — попита тя, с което привлече погледа му и накара тримата ездачи рязко да обърнат конете си към нея.

— Проклятие, не можеш ли поне веднъж да направиш това, което ти се казва, Мегън? — изръмжа Девлин, като разбута конете и пристъпи заплашително към нея.

В гласа му имаше толкова ярост, че Мегън се ококори изненадано.

— Очевидно не — решително отвърна тя.

— Тогава се опитай да го сториш сега и се върни веднага във файтона — изсъска той толкова тихо, че да го чуе само Мегън.

— След като току-що едва успях да се измъкна от него, и то не благодарение на теб?

— Мегън…

— Не — прекъсна го тя. — Както обикновено, ти въобще не разсъждаваш, файтонът трябва да бъде изправен, нали? Нима очакваш през това време аз да стоя вътре и да се оставя да ме лашкат насам-натам?

— Очаквам да направиш това, което ти казвам.

— Хм, още не сме женени, Девлин Джефрис, така че можеш да си запазиш заповедническия…

— Ох, какви сладки слова. Значи още не си ничия съпруга, скъпа?

Въпросът долетя в мига, в който единият от конете пристъпи напред, и то толкова бързо и ловко, че Девлин бе избутан настрана и животното застана между него и Мегън, разделяйки ги напълно един от друг. Мегън вдигна поглед. В същия момент един истински гигант скочи от седлото право пред нея, светкавично хвана ръката й, наведе се и лекичко я докосна с устни. Тя понечи да издърпа ръката си и да му се скара, но когато той се изправи, думите замряха в гърлото й. Беше зашеметена от огромния му ръст и от смайващо красивата му външност.

Мъжът имаше светлозелени очи и тъмнокестенява коса, която на слънчевите лъчи имаше червеникав оттенък. Добре скроеният морскосин жакет прилепваше изрядно към раменете му, които бяха около два пъти по-широки от нейните собствени, и въпреки това по тях като че ли нямаше и грам тлъстина, а само здрави, силни мускули. Краката му, дълги и мощни като дървесни дънери, бяха обути в бежови панталони и високи до коленете ботуши за езда. Около шията му бе завързано старомодно копринено шалче с богато надиплена дантела. Беше вторият по хубост мъж от всички, които Мегън бе срещала през живота си, и на това отгоре се взираше в нея като омагьосан.

— Гръм и мъл… Такова огнено великолепие, че и придружено с ангелско лице! — възкликна мъжът. Погледът му поглъщаше жадно всеки сантиметър от косата и лицето й.