Читать «Мъжът на моите мечти» онлайн - страница 8
Джоана Линдзи
Мегън изчака Кора да направи реверанс и да излезе от трапезарията, преди да признае:
— Успах се.
Това си
— Това май се случва за втори път в живота ти? Първия път беше напълно разбираемо — нали чакахме почти цяла нощ призракът на лорд Бийкън да се появи в онази полусрутена къща, която се предполагаше, че обитава. Какво разочарование… — Тифани млъкна, преди да се е увлякла в спомени и попита съчувствено: — Какво, безсънна нощ ли?
— Малко е да се каже — призна Мегън.
— По дяволите, знаех си, че снощи трябваше да остана. Но сметнах, че си достатъчно ядосана, за да не се отдадеш отново на мрачни мисли.
Мегън се усмихна.
— Мислиш, че гневът благоприятства добрия сън?
— Е, поне в по-голяма степен от мрачните мисли.
— Не съм склонна да се съглася с теб, Тифани, повярвай ми.
— Ох, добре — сухо каза Тифани. — Значи след като си заминах се почувства още по-зле?
— Мъничко.
Сълзите на Мегън бяха пресъхнали още вчера, и то още преди Тифани да скочи от каретата и да се присъедини към приятелката си, оставяйки Тайлър да ги следва на дискретно разстояние, за да могат двете да поговорят насаме. Първоначално Тифани не бе разбрала, че Мегън вече е загърбила самосъжалението си и че кипи от оздравителна ярост. И за да я развесели, й предложи да се върне в църквата и собственоръчно да цапардоса лейди О право в носа. Мегън действително се беше замислила над предложението й, но сетне го отхвърли, защото й се стори недостатъчно солидна отплата. Самата Тифани, която и без това не бе го казала на сериозно, се съгласи, че графинята не си струва скандала, който би последвал подобно отмъщение.
Но беше доволна, че вместо да се самосъжалява, приятелката й е разярена. Това наистина бе далеч по-добре. Само че Мегън се ядосваше преди всичко на себе си — заради цялата енергия и време, пропилени в усилия, които поначало са били напразни. Чувстваше се като пълна глупачка. Тифани се чувстваше по същия начин, задето сама не се бе досетила за това по-рано. Но така или иначе, дъртата кранта не биваше да нанася удара си с такава злоба — злоба, която Мегън не бе предизвикала с нищо.
—
Мегън се засмя.
— Е, това е съвсем вярно.
— Не разбирам как можеш да се смееш на такива неща. — До ден днешен Тифани побесняваше при мисълта за това как останалите им приятелки от детинство една по една бяха престанали да се виждат с тях, когато Мегън започна да се превръща в красавица. Естествено, другите момичета се чувстваха семпли и непривлекателни покрай Мегън и не можеха да го понесат. Но някои от тях наистина я бяха унижавали публично, а това вече бе прекалено подло от тяхна страна. Ще рече човек, че външността на Мегън бе нещо, с която тя се беше сдобила нарочно, само и само за да им направи напук.