Читать «Ако кралят не хареса комедията» онлайн - страница 10

— Този Аристократ е истинско богатство — каза Капоне, като потупа гръцкия драматург по гърба. — Утре трябва да направите нещо друго също толкова чудесно или може би ще ви дадем свободен ден. Все още не знам.

— Моля да ме извините, сър — прекъсна го Уил. — Тръгваме си утре сутрин след закуска, както се уговорихме.

— Ама че си и ти — каза консулът. — Ние ви харесваме, вие оставате. Ясно? Ние… удължаваме договора ви за неопределено време. Искате публика, ние ще ви даваме най-добрата публика всяка вечер.

Малките, светли, свински очички на Капоне се замечтаха.

— Ще воювам с всеки дом надолу или нагоре по Реката. Те трябва да идат при мен за да ви видят.

Той стана по-делови.

— Освен това, мога да използвам лодките ви, така че ги консервирам. Не са много бързи, но имат външен блясък. И са големи! Харесват ми. Големите им бордове ще поемат доста стрели преди да потънат. Стават за преден пост. Така че вие оставате. Това е решено. Така че каквото сте си намислили за утре…

Страховете му се потвърдиха и Шекспир дръпна първия консул настрана.

— Ще поговорим по-късно за бъдещата ни програма, нали? Лош късмет е да си правим планове за утрешния ден.

— О’кей — неохотно се съгласи Капоне. Уил осъзна, че американецът е суеверен, колкото и собствените му хора. Това беше нещо, на което можеше да се опре в близките дни.

— Господарю мой, бихме желали да предложим нещо по-вълнуващо от комедията тази вечер. Надявам се, че ще простите замяната.

Консулът изглеждаше раздразнен.

— Нещо от теб? Не искам никакви чужди боклуци. Искам да кажа, че момчето е добър актьор, но все пак… той наистина ще отврати някои от моите хора.

— Не, сър, за днес съм се отказал от творбите на моя брат по перо, въпреки че по мое мнение, един ден те наистина ще ви се харесат — каза Уил, като излъчваше увереност, която не изпитваше. Той спря огромните си, настоятелни очи върху Капоне, като се надяваше той да повярва на думите му. Капоне трудно се отърси от магията, после сви рамене.

— Е, добре. И така какво ще бъде?

— Бих искал да изиграем за вас „Бурята“, любимата ми сред собствените ми произведения.

— Аз самият — каза той с престорено безразличие — ще играя Просперо. Няма по-добра роля. В предстоящите дни, аз несъмнено ще чувам похвалите ви за тази най-прекрасна нощ.

— Страхотно! — възкликна мъжът.

Вечерята премина унило. В далечината висяха мъже с арбалети, докато трупата се беше скупчила на един хълм и говореше приглушено.

— Не говориш това сериозно, нали Уил? — каза Сонг Хай като все още плачеше. Тя беше отказала да се храни, въпреки че Ървинг, дългогодишното й гадже се опитваше да я изкуши с най-примамливите късчета от вчерашните им граали. — Не можеш да се жертваш.

— Готов съм — призна Уил, — но ако всичко мине добре, няма да се наложи. Те ще се хванат на въдицата, трябва да се хванат.

— Планът е прост — обясни Ханг Ий, като методично ронеше парчето хляб от граала си. — Сцената обикновено се изпразва на края на „Бурята“. Когато всеки от вас си свърши ролята, отиде до лодките по какъвто начин искате, като носите каквото можете, така че само и само да не привлечете вниманието. Не всички лодки се наблюдават. Трите най-големи изглежда са обект на най-голям интерес и охраната е само на кея, където са закотвени. Другите не се наблюдават, само чат-пат им хвърлят по някой поглед. Ще се плъзнете във водата от всяка точка на брега и ще доплувате или газите под прикритието на вързопите.