Читать «Ако кралят не хареса комедията» онлайн - страница 11

— Твърде много сме — оплака се Аристофан. — Никога няма да се измъкнем.

Думите му бяха малко по-високи. Пазачите трябва да бяха чули последната фраза, защото се придвижиха по-наблизо. Уил сбута с лакът Сонг Хай.

— Втора сцена — прошепна той.

Момичето се изправи и декламираше с всичка сила.

— Ако с изкуството си, скъпи татко, си накарал дивите води да зареват, уталожи ги.

Стражите спряха и изглеждаха озадачени.

— Репетиция, господа — извика Уил. — А ти как си мислиш че ще стъпим на борда?

Преднамерено стражите обърнаха гръб на трупата. Строгото лице на Ханг Ий се изкриви в тънка усмивка.

— Ще се измъкнем — обеща Шекспир. — Изиграйте ролите си и правете каквото знаете и един ден ние ще си спомним за тази нощ и ще се смеем.

Осветен от факлите, декорът на „Бурята“ изглеждаше див и страховит. Уил усети, че това беше идеалната обстановка за най-рискованото му представление. По най-различни начини по време на пиесата членовете на трупата се опитваха да се сбогуват с него и той не направи опит да предскаже трудностите, които можеха да ги провалят, когато започнат отново без него.

Трябваше да отложи жаленето за по-късно.

— Ако не се срещнем пак, сладка Маргарет — каза Уил, който стоеше до нея в кулисите, докато се развиваше първата сцена на драмата, — искам да поемеш ръководството на трупата. Всички ти се доверяват. Ти виждаш по-практическите нужди на общността ни и можеш да разрешаваш кавгите и разправиите по-добре и от трите ми драматурзи. Сигурно ще мърморят, но накрая ще ти бъдат благодарни загдето си им спестила дребните житейски несгоди.

— Тогава защо запазваш тези задължения за себе си? — попита Маргарет, която се опитваше да говори непринудено, сгушила се на сигурно място в извивката на ръката му. Той я притисна.

— Кефят ме тези малки задачки — каза весело Уил. — Смили се над мен, скъпа моя, вече знаеш това. Върви. Твой ред е. Докато пак се видим. Обичам те.

С целувката му на устните си, тя изпълзя за да се скрие зад един нисък, покрит със завеси декор, който трябваше да отблъсне настрана всички угризения, докато прикрепваше фалшивата си брада и умствено се превръщаше от драматург в магьосник.

Представлението течеше с голям успех. Сонг Хай като Миранда беше толкова изящна. Тя беше много аплодирана от първия ред, където виното свободно се лееше в големите халби на консулите, техните доверени оръженосци и гостите. Един от мъжете възкликна пияно, че ще я има за себе си. Порцелановите страни на момичето се изчервиха и тя потрепери, но гениалната актриса продължи с думите си, без да се запъне. Маргарет, като Сайкоракс, майката на Калибан, която стоеше само в сянка през първото появяване на отвратителния й син, беше изпълзяла иззад скалата си и изчезнала зад кулисите. Трябваше да отиде да приготви кораба и да свика всички по-млади членове на трупата, ако не й попречат хората на Капоне.