Читать «Ако кралят не хареса комедията» онлайн - страница 9

Представлението на „Ричард Трети“ потръгна изключително добре. Гръцкият драматург хареса отклика на тълпата на постоянното му накуцване и бързите промени на настроението и игра прекрасно за тях. Хумористът в него се наслагваше на славата на пресиленото.

— Сигурен съм, че ще се опита да ни измами за заплащането ни, както винаги правят всички лордове и дами нагоре и надолу по Реката. Никой не ни взима на сериозно, като че ли това, което правим е несъществено.

— Уил — прекъсна го Бакстър. — Уил, те платиха предварително.

Шекспир изненадано спря и погледна към неговия свирач на тръба за потвърждение. Бакстър живо кимна като посочи един куп вързопи в кулисите. Това беше едно почти безпрецедентно събитие в кариерата им. Другите обърнаха загрижени лица към него.

— Сега вече се безпокоя — каза Уил.

Дани Бакарди, водещ на дървените духови инструменти в оркестъра, направи и собствен коментар:

— Чух слухове, докато търгувахме, че триумвирата иска да ни задържи тук. Те се нуждаят от лодките ни, Уил. Ще ни поробят, ще вземат корабите и каквото и да е, но кабелите се захранват на борда на „Лондон“

— Те няма да имат оборудването ми — каза Уебър. — Нито пък мен.

— Един от тях ме ощипа по… — каза Сонг Хай като посочи зад себе си и се изчерви.

Другите шепнеха истории за подобни издевателства. Ханг Ий движеше пиесата на сцената като даваше знак или подсвиркваше на всеки актьор преди да дойде нейния или неговия ред. Бе невероятно, че все още можеха да се съсредоточат над ролите си, като се има предвид какво ставаше зад завесите.

— Аз също видях — потвърди Аристофан когато слезе от сцената за малка почивка. — Една жена, която искаше да защити честа си, бе повалена на земята от един страж. Тук въобще нямат никакво уважение към тях.

— Какво можем да направим? — попита Ървинг. — Те са между нас и лодките.

Пиесата дойде към края си. Ричард падна в битката с Ричманд, който говори с Дерби за бъдещето на Англия. По време на падането на завесата, Уил ожесточено мислеше. Той направи гримасите си, усмихна се, поклони се и се оттегли зад завесата за да позволи на звездите да се радват по-дълго време на бурните аплодисменти.

Единствения план, който му дойде в главата, беше дързък и изискваше в най-лошия случай жертвата поне на актьор.

Нямаше причина другите да страдат от глупостта му за това, че ги доведе тук без повече информация за истинската същност на народа на Алкаполандо — той щеше да бъде този, който ще изяде пердаха, когато другите си отидат свободни. В замяна на тяхната преданост, той бе отговорен за безопасността им. Прошепна плана си на Маргарет и Ханг Ий, докато се спускаше последната завеса. Маргарет побледня от внезапния удар, но невъзмутимия Ханг обеща да разпространи вестта сред останалите от тайфата без да допусне провал.

Консулите дойдоха да поздравят трупата след представлението, като сипеха особени похвали върху главния актьор.