Читать «Ако кралят не хареса комедията» онлайн - страница 8

С приповдигнато настроение Уил изяде обяда си от грааловия камък, който беше напълнил техните рогове на изобилието, като минаваха през редовете на пиесата между хапките пиле в подправен с шафран сос.

Всеки изглежда бе „за“ представлението. Дори Аристофан бе преодолял раздразнението си и се заливаше от смях на студентските шеги, които му разказваше неудържимия Ървинг между рецитацията на собствените си стихове.

— Какъв грубиян е този Капоне — каза Ханг Ий. — Твоите думи напълно му прилягат: „Те толкова противно симулират човечност.“

— Населението е доста голямо тук, Уил — забеляза Маргарет, като изискано изтриваше пръсти от тревата. — Не достатъчно голямо за да не му стигнат грааловите камъни, но изглежда доста нагъсто. От лодките в пристанището си помислих, че ще бъдат по-малко.

— Може би Капоне и любимците му са водачи на обичайните кавги, които получаваме от всичко тук върви като швейцарски часовник.

— Аз също вярвам на твоята максима „няма болка, няма полза“ — каза замислено Уил, който слизаше на земята от хвърченето си в облаците, за това как коленичи пред Елизабет и получава посвещение в рицарство и почести.

— Вземи няколко от хората си и иди в центъра на селището. Търгувайте за бои и вино или за каквото и да е, стига да имат много от него, но дръжте ушите си отворени за клюките.

Шари и шпионите й се върнаха разтревожени.

— Тук има много повече, отколкото мога да видя, братко. С изключение на едно: има роби за граалите. Видях тези мършави курортисти да сплитат листа от желязното дърво в нишки. Не ми изглеждат достатъчно силни да правят каквато и да е друга работа. Приказките на големия мъж Капоне, че това било демокрация по римски образец, са едни големи лайна.

— Предпазливостта е най-разумният път — настоя Маргарет, като удряше настоятелно с пръст върху граала си. — Всички, които няма да участват в представлението трябва да останат с лодките. Ако изглеждате разточителни, те ще си помислят, че сте разточителни, и…

— Стига, сладко пиленце — сгълча я Уил. — Нямаме никакви доказателства, че тези хора имат намерение да ни навредят.

— По-добре да вземем мерки, отколкото после да съжаляваме — каза Уебър, издавайки напред пълната си долна устна. — Искам пълна охрана около оркестъра през цялото време. Този индиански консул гледаше пианото ми с това, което единствено мога да нарека пределна алчност. Не искам „Комедия на грешките“ да се превърне в „Симфония на изненадата“.

За нула време трупата бе издигнала тристранните, покрити със завеси заграждения, които служеха като кулиси, място за оркестъра и осветителната кабина. Жителите на Алкаполандо наблюдаваха с интерес поставянето на декорите и как всеки изпълнител се появяваше гримиран за нейната или неговата роля за първата пиеса.