Читать «Авантюристката» онлайн - страница 99

Вътрешността на склада миришеше на кожа и вълна, ръждясало желязо, пшеница, подправки и сушени плодове, солено месо и кафе — но над всичко това надделяваше миризмата на мишки и прокиснало вино. Дългото пространство беше разделено от платформи, рафтове висяха на стените, за да се съхраняват стоките над влажния под и по този начин се оформяше двойна пътека. Широките рафтове не можеха да се нарекат пълни. Явно оплакванията на губернатора от липса на стоки за търговия с индианците имаха основание.

Имаше два варела с грубо брашно, вързопи с одеяла, бъчви с вино и ром и куп сандъци, които можеха да съдържат военни принадлежности и амуниции, а можеше и просто са пълни с демодирани дрехи. На полиците стояха метални съдове, ножове и сатъри. Топове груби платове в крещящи цветове бяха натъпкани до тавана. Различни видове варели, вързопи, сандъци, каси с различни размери и с неизвестно съдържание надничаха оттук-оттам.

Лесно беше да се намерят стоките, взети от Бретонови… Те бяха събрани на едно място на централната платформа и бяха обозначени с етикети. С жест, близък до любовен, Сирен потупа една касетка, преди да се обърне и триумфално да помаха на Бретонови.

С усилията на четиримата купът от стоки постепенно намаля, пренесен на пирогите. Въпреки шегите, че могат да вземат повече каси индиго и бали с одеяла, те оставиха всичко, което не беше тяхно. Дори и така, купчините на пирогите се издигнаха високи, когато сандъците и вързопите с одеяла и балите с кожи бяха преместени без особена грижа да бъдат добре пакетирани.

Първият знак за тревога беше изсвирването на Жан отвън. Гастон тъкмо преместваше кутия с английски стоманени ножове. Той погледна Сирен. Тя се изправи, както събираше отделените настрани тенджери. Погледът й срещна погледа на по-младия мъж — очите му издаваха тревога. От Гастон премести очи към Пиер, който се бе запътил към отвора в стената с чанта стъклени мъниста. Лицето му стана мрачно и той спря заслушан.

Почти веднага се чуха викове и команди някъде надолу по улицата. Пиер пусна чантите и скочи към отвора. Но бързо се върна.

— Това е патрул! Гасете фенера. Жан е навън при пирогите. Ще тръгна в обратна посока, за да ги разделим. — Той погледна твърдо Сирен и Гастон. Вие двамата излезте, когато стане възможно. И помнете — разделени.

Той изчезна на секундата. Сирен се обърна към фенера, който беше поставен на платформата. Гастон взе под мишница кутията с ножове, но не помръдна, а остана да я чака.

— Върви — извика тя, като вземаше фенера. — Аз идвам!

По-младият Бретон се поколеба, после се обърна към отвора в стената. Направи една — две големи крачки като се обръщаше. Спря на края на централната част.